Защо да развиваме дисциплинарни приоми – част втора
Продължавам с откъс от “Преподаване/Дисциплина: Положителен подход за възпитателно развитие” на д-р Клифорд Мадсен. Поредният материал ме кара да се замисля дълбоко: родителите имат проблема на преподавателите. Всички ние като личности се срещаме с проблема на популярността. Какво ни струва тя и кого ощетяваме когато, за да се харесаме (или за да не предизвикаме “негативна” реакция у някого на когото държим) не действаме според убежденията си? Моя близка сподели с мен точно такъв проблем: тя ще предприема презокеанско пътуване и е обещала на 16-годишната си дъщеря да не казва на баща й (с когото са разведени), че ще отсъства от страната. Причината? Дъщеря й дотолкова не искала баща й да я “надзирава” докато майка й отсъства, че моята близка се поддала на натиска на дъщеря си, защото не желае дъщеря й да й се “сърди”. Колко пъти правим или казваме на децата си (а дори и едни на други) неща – само и само да не трябва да “издържаме” недоволството им – които са в противоречие с нашите (идеални) възгледи? Първата стъпка към разрешаване на този проблем е осъзнатостта: на собствените ни убеждения, и на вътрешната ни сигурност, която е ключов фактор, когато става въпрос за адекватни на убежденията ни действия.
Сърдечни поздрави от Рио!
Ваша Аглика Ангелова
КАКВО ИЗИСКВА ДИСЦИПЛИНАТА?
В книгата си “Лицата на смелостта” президентът Джон Ф. Кенеди счита, че един от проблемите на политиците е изправянето пред изискванията на, от една страна постоянна популярност, а от друга страна на смелостта да действат според своите убеждения. Дилемата не е единствено на политиците. Малко хора си дават сметка относно натиска за конформизъм и популярност върху преподавателя. Този натиск не идва само от обществото, училищната администрация и родителите, а също и от колегите и учениците. Много по-лесно е да се съгласяваш, да не “клатиш клона” и да преразгледаш позицията си спрямо чувствителни проблеми. Сложно е да дисциплинираш дъщерята на директора, да срещнеш неодобрението на колега, или да се справяш с родители, които настояват, че си се разправил/а несправедливо с детето им. Сложно е да се обясни прост поведенчески подход, който се опира на директни и незабавни последици, а не на теории и заблуда. Сложно е да се обясни на родителите, че дисциплината не е въпрос на забрани или разрешения, а е въпрос на причинно-следствени отношения. Сложно е да се помогне на детето, когато необходимите за това взаимоотношения са различни от онези на които преподавателят и детето са свикнали. Сложно е да се покаже на родителите как да помогнат на децата си, когато инструкциите на преподавателя изискват отношения абсолютно обратни на вече установените между децата и родителите. Сложно е да се преживее първия ден на нова дисциплинарна програма без да “отстъпим”. Най-трудно е да загубим, за известно време, благоразположението на детето.
Всеки преподавател е изправен пред проблема да иска да бъде харесван. В нашето общество да бъдеш харесван е цел достойна за възхищение. Действително е лесно да изискваме по-малко, надявайки се да бъдем харесани. Желанието на някои хора да бъдат харесвани е толкова голямо, че те са готови да изстрадат дори презрение срещу привилегията да са харесвани. Освен това, въпреки че повечето възрастни не се колебаят да оставят малкото дете да страда моментно заради дългосрочна полза (напр. медицински васкини, трудността при заучаването на сложни концепти и т н), много преподаватели нямат смелостта да започнат дисциплинарна програма, внасяща временно прекъсване на класната рутина, от която обаче детето ще спечели дългосрочно. Също така, повечето преподаватели си дават сметка, че дори най-добрите и силни ученици често преценяват стойността на преподавателя на базата на това колко той е развлекателен: ” Ето ме мен; какво си ми подготвил днес?” Малко е вероятно стойността на дисциплината да бъде оценена високо веднага. “Защо за мен нямаше забавление днес?” Учениците реагират негативно дори когато няма предстоящи “развлечения”. Въпреки това, не трябва да забравяме, че е по-важно преподавателят да одобрява ученика отколкото ученикът да одобрява преподавателя. Личното одобрение на преподавателя към ученика е най-ефективното възнаграждение. То не трябва да се дава безразборно. Още повече, преподавателят никога не прави услуга на ученика разрешавайки му да се “измъкне”, особено когато самият ученик не харесва поведението си в дадения момент. Ако наистина сме сигурни в онова в което вярваме, тогава има много по-малка вероятност да се поддадем и да не издържим на различни видове натиск.
Какво изисква дисциплината? – Смелост.
952 преглеждания
