Захранване на бебето
на детето, че няма нужда от унифициране, че детето има свои особености и част от работата на родителя е да ги разпознава и уважава. Разбра се, че човешкият организъм е усъвършенствано творение, което – ако му дадем шанс – може добре да се погрижи за нуждите си и накратко казано – децата знаят какво искат, а ние можем и трябва да им помогнем да го получат по най-добър за тях начин.
И така, кои са основните методи за захранване на бебето? Започваме с все още
най-разпостранения (и за това ще кажем най-малко за него).
(или захранване, водено от родителя)
Какви са неговите особености?
Започва се с 1-2 лъжички и количеството плавно се увеличава според нуждите на детето, като храненето е допълващо, между кърменията; повечето майки избират да не заместват млечно хранене и съчетават захранването с кърменето, докато бебето не покаже, че е готово за нов етап. Около месец-два след началото на захранването постепенно започват да се въвеждат по-едри частици, за да свиква детето да дъвче и постепенно да преминава към обща храна. Обичайно около годинката, или малко след нея, повечето деца, захранени по педиатричния метод, са готови да седнат на общата маса и да споделят храната на семейството. Педиатричното захранване е подходящо за кърмени и некърмени бебета.
Педагогическо захранване
Родителят и детето заедно контролират храненето. Педагогическото захранване е особено разпостранено в рускоговорящите страни. Основната му идея е, че то се води по нуждите и желанията на бебето (съпоставено с педиатричното захранване, което се съобразява с родителя). Родителят решава кога, колко и какво ще предложи на бебето да яде, а бебето решава дали и с какво да се храни.
Характерно за педагогическото захранване е започването на захранването с т.нар. „микродози” – малки количества храна (с размер на оризово зърно или глава на кибритена клечка), хванати между показалеца и палеца на родителя, които се дават на детето. Предлагат се микродози директно от храната на възрастните, без значение какво ядат те. Тоест, ако в момента ядете палачинка – ще предложите на бебето микродоза палачинка; ако ядете яхния, ще му предложите микродоза картоф и малко сос и т.н. През първите 2 седмици от всяка една храна се предлагат до 3 микродози на едно хранене. След това количеството храна, което се предлага на бебето, плавно се увеличава съобразно неговите нужди – вече познатата храна се предлага в 6-7-8 и т.н. микродози. Всяка храна в началото се предлага в до 3 микродози на едно хранене. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори – храни се заедно с големите, седнало в скута на родителя. Педагогическото захранване насърчава да се даде на детето да суче паралелно с даването на микродозите, ако то има желание – както за по-лесен преход към новата храна, така и за „нещо за пиене” с твърдата храна. Не е рядкост педагогически храненото бебе да запива с малко майчино мляко на всеки няколко хапки. В момента, в който бебето спре да проявява интерес към храната и започне да се разсейва или да си играе с нея, трябва да бъде отстранено от масата.
Какви са недостатъците?
Педагогическото хранене е предназначено за кърмени бебета. Въпреки че не е невъзможно и да се прилага и при изкуствено хранени бебета, е значително по-трудно. При кърменото бебе майката е спокойна, че дори да се храни с микродози, то получава от кърмата всички необходими му хранителни вещества, витамини и минерали, докато интересът му към новата храна нарасне съобразно нуждите му. Бебето на адаптирано мляко може да не получава всичко необходимо само от изкуственото мляко и микродозите – то може да има нужда от по-големи порции по-скоро, отколкото предвижда педагогическото захранване. Понякога родителите предлагат твърде дълго и твърде малко микродози на детето и не се вслушват достатъчно в неговите желания, когато то им показва, че е готово за повече. Педагогическото захранване предвижда поне в началото майката да е неизменно до детето по време на хранене, а за някои семейства това може да не е винаги удачен вариант.
Захранване, водено от бебето
“baby led weaning”
Какви са неговите особености?
Бебето държи контрола над храненето. То решава какво, колко и как ще изяде. От 2006 год. този вид захранване набира все повече сила. За пръв път то е разпостранено от британската акушерка Джил Рапли, която и в момента е негов основен защитник. Захранването, водено от бебето, е толкова лесно и гениално просто в същината си, че вече е много често препоръчван метод за захранване в Англия.
Накратко, в какво се изразява захранването, водено от бебето? Предлагат му се различни храни от тези, които семейството яде в момента, евентуално подбрани според възрастта и уменията му, след което се оставя да се храни само, с ръце – от самото начало, 6 месеца. На много хора им се струва, че това е нещо, с което бебето не може да се справи,
но твърде често остават изненадан, че малкото всъщност може и иска да се храни само. Дори да няма зъби, то успешно претрива храната с венците си. В началото на бебето се предлагат храни, които да може да държи в юмруче – т.е. резени, дълги и тесни, които да може да осмуква и мачка с венци. Когато изяде частта от парчето, която стърчи над юмручето, е добре да му се предложи ново – то още не е усвоило умението да извади скритата вътре храна. Към 8-10 месеца детето развива умение да хваща с два пръста – показалец и палец – т.нар. хващане „с пинсета”. Тогава то може вече да вдига малки парчета храна и да ги поднася към устата си.
Често родителите се притесняват необосновано, че бебето е още малко за такова сериозно занимание като самостоятелното хранене. Но както с всяко друго умение, умението за хранене трябва да бъде научено, тренирано и практикувано, за да достигне съвършенство. Затова е важно на малкото дете да се позволи да прави това, което в момента му се струва най-интересно и завладяващо – да имитира възрастните, които не вадят гладко пасирана храна от бурканче, която някой да им слага в устата, а сами пресягат, взимат това, което им харесва, и го слагат в устата си. Това е, което бебето също може бързо и лесно да усвои – да избира интересно изглеждаща му храна, да може със своята ръка да я хване и да я сложи в устата си, когато то пожелае, да я пъхне толкова навътре, колкото то иска и да я яде колкото му е вкусно.
В началото захранването, водено от бебето е до голяма степен запознаване с новите храни – въпреки че има интерес към заниманието на по-големите, които взимат някакви неща и ги лапат с удоволствие, бебето още не осъзнава, че това действие води до пълно коремче при постоянство. То преди всичко изследва, експериментира и опитва новите неща. Не е необичайно да вади и слага, дъвче, плюе и пак лапа едно и също парченце храна няколко пъти, докато добре се запознае с него и е готово да премине към следващото. Това е нормално – храната, различна от мляко, е нов етап в развитието на бебето и за да се чувства уверено в това, то трябва първо да пробва, да му отнеме толкова време, колкото му е нужно, за да е сигурно и спокойно. Също както не бихме очаквали да изправим едно бебе и то да се втурне да тича, ако никога преди това не е стояло право на крачетата си, не е опитвало да лази, да се движи, хванато за мебелите или за ръката на възрастния – не бива да очакваме, че то отведнъж ще разбере как и какво точно да прави с храната.
„Няма ли да се задави, ако се храни само”, е едно от най-честите притеснения на родителите. А аз бих попитала „няма ли да падне, ако се опита да ходи?”. Да, напълно възможно е, даже – много вероятно. Притесняваме се, но все пак ги оставяме – и това е нормално. Така малките се учат на нови умения. Затова ние сме до тях, да ги пазим от големи неприятности, а с малките, те сами ще се научат как да се справят най-добре. По същия начин е и с храненето – да, много е вероятно в началото да се давят с парченца, докато се научат как да дъвчат. Много малко бебета, които се давят, се задушават– напротив, те кашлят и активно противодействат, справят се с проблема и следващия път знаят по-добре как да го направят – а за всеки случай, родителят е винаги наблизо. Към 10-11 месеца много бебета са готови за свои собствени прибори за хранене, за да почнат да се учат да боравят с тях.
Какви са плюсовете?
Захранването, водено от бебето, се съобразява изцяло с неговия темп – родителите се грижат да му предлагат достатъчно и разнообразни храни, но то само решава кое, кога и как да изяде. В резултат то се храни с желание и интерес и е много рядко такова дете да стане злоядо като по-голямо. Това захранване е подходящо както за кърмени, така и за изкуствено хранени бебета. Много лесно и практично, защото винаги има някоя храна под ръка, която възрастните ядат и която е подходяща за бебето. Винаги може да се вземе нещо „на крак”– плод или зеленчук – и да се предложи в движение, без да се налага да се носят бурканчета и предварително приготвени храни. Захранването, водено от бебето, от самото начало присъединява бебето към семейната трапеза и то заема пълноправното си място на член на фамилията. Това е лесна стъпка, която от първия ден му позволява да се учи да се храни само и да контролира тялото си и нуждите си. Захранването, водено от бебето, има и още един скрит, но дългосрочен плюс: тъй като то изключва хранене насила, а напротив, насърчава детето да експериментира и само да открие къде са границите на апетита и ситостта му, се смята, че се възпитава по-здравословно отношение към храненето и към собственото тяло (за разлика от гоненето с лъжица, което се свързва отчасти с хранителни разстройства и ниско самочувствие при подрастващите момичета).
Какви са недостатъците?
За захранването, водено от бебето се пригответе за голямото чистене – особено в първите дни и седмици, когато бебето експериментира колко надалеч може да лети парчето макарон с доматен сос. Доста родители намират за най-практично да сведат дрехите на бебето до минимум, да постелят под чинията му (а може и под стола му) материя, лесна за почистване – например мушама. В началото самостоятелното хранене на бебето може да отнеме доста време – добре е да има търпение и спокойствие в запас, защото както всяко ново умение, това изисква време и практика, за да бъде добре усвоено. Но добрата новина е, че с времето бебето задобрява все повече, започва да цапа по-малко и да се храни по-бързо и умело. С търпение, постоянство и доза хумор захранването, водено от бебето, може да се превърне в чудесно преживяване за цялото семейство.
Независимо кой начин на захранване изберете за вашето бебе, важно е да сте търпеливи, спокойни и да помните, че не просто вкарвате съдържанието на купичка А в бебе Б, а създавате хранителни навици за цял живот и му изграждате култура на хранене. И се опитвайте да гледате на нещата откъм смешната им страна – а с интересно занимание като яденето е гарантирано, че забавни ситуации ще има много!
автор: Таня Русева, Ла Лече Лига Лидер,
международно сертифициран консултант по лактация
http://missby.wordpress.com/
28,238 преглеждания
