Захранване на бебето

бебета се захранват

„Малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове“, както се казва в народната мъдрост. Но родителите на малки деца бързо откриват, че една наглед безобидна и ежедневна тема от живота на бебето е източник на големи чуденки и безпокойства: как и с какво да го захранят?

Стотици години родителите захранвали децата по един и същи начин: като дойде ред да сяда на общата маса, бебето получавало залък хляб, натопен в манджа, да дъвче колкото може и да яде повече от общата паница в средата на масата, когато е готово за това само. След това с модернизацията и цивилизацията детското хранене неизбежно станало обект на проучване, измерване и подреждане в удобни таблици, които да ориентират бъдещите родители и да им кажат в кой момент тяхното дете трябва да е готово да яде ябълка, а в кой – да му предложат сухар.

Въпреки не малкото недостатъци на това захранване, почти всички ние сме отгледани именно по този метод и той е все още широко застъпен сред препоръките за захранване на малките.

През последните 10-15 години обаче детското хранене по света и у нас претърпя големи промени: появиха се нови поколения родители, които казват, също както за други аспекти от отглеждането
на детето, че няма нужда от унифициране, че детето има свои особености и част от работата на родителя е да ги разпознава и уважава. Разбра се, че човешкият организъм е усъвършенствано творение, което – ако му дадем шанс – може добре да се погрижи за нуждите си и накратко казано – децата знаят какво искат, а ние можем и трябва да им помогнем да го получат по най-добър за тях начин.

Общовалидно за всеки метод захранване е, че не се препоръчва преди 6 навършени месеца (180 дни след раждането) детето да получава храни, различни от мляко. Желателно и препоръчително е първите 6 месеца бебето да бъде само на майчина кърма, без каквито и да е други храни и напитки в менюто. За да бъде захранено, бебето трябва да проявява повечето знаци за готовност за захранване – да си държи главата стабилно, да седи без опора, да има повишено слюноотделяне, да е изгубило рефлексът за избутване с език навън и да проявява активен интерес към храната на възрастните.

И така, кои са основните методи за захранване на бебето? Започваме с все още
най-разпостранения (и за това ще кажем най-малко за него).

Педиатричното захранване
(или захранване, водено от родителя)

Какви са неговите особености?

Родителят държи контрола над храненето. Той решава кога, какво, колко и как ще изяде детето. Педиатричното захранване се характеризира още с въвеждане най-напред на пюрета (плодови, зеленчукови, месни) и каши – задължително гладки, добре пасирани храни, в началото еднокомпонентни, след това с добавяне на нова храна към вече въведената.

Започва се с 1-2 лъжички и количеството плавно се увеличава според нуждите на детето, като храненето е допълващо, между кърменията; повечето майки избират да не заместват млечно хранене и съчетават захранването с кърменето, докато бебето не покаже, че е готово за нов етап. Около месец-два след началото на захранването постепенно започват да се въвеждат по-едри частици, за да свиква детето да дъвче и постепенно да преминава към обща храна. Обичайно около годинката, или малко след нея, повечето деца, захранени по педиатричния метод, са готови да седнат на общата маса и да споделят храната на семейството. Педиатричното захранване е подходящо за кърмени и некърмени бебета.

Какви са плюсовете?

Много бебета са отгледани така, значи работи (очевидно). За този метод на захранване има много информация и всяка приятелка, съседка или случайна жена на улицата може да сподели мнение и впечатление. Почти винаги и навсякъде има достъпни за купуване пюрета.

Какви са недостатъците?

Много бебета не искат да ядат специална бебешка храна, различна от тази на другите членове на семейството. Може да е много фрустриращо след прекарано време в готвене, бъркане и пасиране на бебешката храна или отваряне на бурканчето (което все пак не е без пари) бебето да откаже да яде. Някои родители изпускат момента, в който бебето е готово да започне да яде храни с по-груба консистенция и по-едри частици и след това детето може дълго да отказва храни, които не са гладко пасирани и да се дави от всяко парченце. Може да се изпусне и моментът, в който детето иска и може да започне опити да се храни само – и след това до 3-4 години родителите да го хранят с лъжичка, докато то пасивно гълта, а връстниците му се хранят самостоятелно. Когато родителят държи контрола над храненето, може неволно да настоява детето да изяде повече от това, което му се яде, или да яде храна, която не иска. Това може да заложи подводни камъни в хранителната култура на детето и като голям човек да има проблем с храненето, вкл. хранителни разстройства като хронично преяждане, булимия и анорексия, както и със самочувствието си – особено валидно за момичетата.

Педагогическо захранване

бебе се захранва

Какви са неговите особености?
Родителят и детето заедно контролират храненето. Педагогическото захранване е особено разпостранено в рускоговорящите страни. Основната му идея е, че то се води по нуждите и желанията на бебето (съпоставено с педиатричното захранване, което се съобразява с родителя). Родителят решава кога, колко и какво ще предложи на бебето да яде, а бебето решава дали и с какво да се храни.

Характерно за педагогическото захранване е започването на захранването с т.нар. „микродози” – малки количества храна (с размер на оризово зърно или глава на кибритена клечка), хванати между показалеца и палеца на родителя, които се дават на детето. Предлагат се микродози директно от храната на възрастните, без значение какво ядат те. Тоест, ако в момента ядете палачинка – ще предложите на бебето микродоза палачинка; ако ядете яхния, ще му предложите микродоза картоф и малко сос и т.н. През първите 2 седмици от всяка една храна се предлагат до 3 микродози на едно хранене. След това количеството храна, което се предлага на бебето, плавно се увеличава съобразно неговите нужди – вече познатата храна се предлага в 6-7-8 и т.н. микродози. Всяка храна в началото се предлага в до 3 микродози на едно хранене. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори – храни се заедно с големите, седнало в скута на родителя. Педагогическото захранване насърчава да се даде на детето да суче паралелно с даването на микродозите, ако то има желание – както за по-лесен преход към новата храна, така и за „нещо за пиене” с твърдата храна. Не е рядкост педагогически храненото бебе да запива с малко майчино мляко на всеки няколко хапки. В момента, в който бебето спре да проявява интерес към храната и започне да се разсейва или да си играе с нея, трябва да бъде отстранено от масата.

Кога има нужда от отделна детска порция? Когато количеството храна, което си слага родителя, почне да не му стига, т.е. детето изяжда все повече, е време да има своя чиния и своя храна. Теорията, която стои зад микродозите без значение каква е храната е, че чрез миниатюрните порции храна, на които детският организъм е изложен, той по-добре реагира на потенциалните алергени, защото са в незначителни количества и по-добре се научава да се „защитава” от тях в бъдеще.

Какви са плюсовете?

Педагогическото захранване е особено пестящо време, усилия и разходи – практически такива не се налагат, тъй като специално приготвена бебешка храна няма, нито има пюрета или каши – всичко, което яде бебето, е директно взето или пригодено от храната на възрастните. Детето отрано свиква да се социализира на масата и научава, че храненето е приятна дейност, а храната трябва да се уважава. Децата разбират, че храненето е процес, който изисква тяхното активно участие и не са насилвани да ядат против волята и желанията си. Като по-големи рядко са злояди.

Какви са недостатъците?
Педагогическото хранене е предназначено за кърмени бебета. Въпреки че не е невъзможно и да се прилага и при изкуствено хранени бебета, е значително по-трудно. При кърменото бебе майката е спокойна, че дори да се храни с микродози, то получава от кърмата всички необходими му хранителни вещества, витамини и минерали, докато интересът му към новата храна нарасне съобразно нуждите му. Бебето на адаптирано мляко може да не получава всичко необходимо само от изкуственото мляко и микродозите – то може да има нужда от по-големи порции по-скоро, отколкото предвижда педагогическото захранване. Понякога родителите предлагат твърде дълго и твърде малко микродози на детето и не се вслушват достатъчно в неговите желания, когато то им показва, че е готово за повече. Педагогическото захранване предвижда поне в началото майката да е неизменно до детето по време на хранене, а за някои семейства това може да не е винаги удачен вариант.

Захранване, водено от бебето
“baby led weaning”

Какви са неговите особености?
Бебето държи контрола над храненето. То решава какво, колко и как ще изяде. От 2006 год. този вид захранване набира все повече сила. За пръв път то е разпостранено от британската акушерка Джил Рапли, която и в момента е негов основен защитник. Захранването, водено от бебето, е толкова лесно и гениално просто в същината си, че вече е много често препоръчван метод за захранване в Англия.

Накратко, в какво се изразява захранването, водено от бебето? Предлагат му се различни храни от тези, които семейството яде в момента, евентуално подбрани според възрастта и уменията му, след което се оставя да се храни само, с ръце – от самото начало, 6 месеца. На много хора им се струва, че това е нещо, с което бебето не може да се справи,
но твърде често остават изненадан, че малкото всъщност може и иска да се храни само. Дори да няма зъби, то успешно претрива храната с венците си. В началото на бебето се предлагат храни, които да може да държи в юмруче – т.е. резени, дълги и тесни, които да може да осмуква и мачка с венци. Когато изяде частта от парчето, която стърчи над юмручето, е добре да му се предложи ново – то още не е усвоило умението да извади скритата вътре храна. Към 8-10 месеца детето развива умение да хваща с два пръста – показалец и палец – т.нар. хващане „с пинсета”. Тогава то може вече да вдига малки парчета храна и да ги поднася към устата си.

Често родителите се притесняват необосновано, че бебето е още малко за такова сериозно занимание като самостоятелното хранене. Но както с всяко друго умение, умението за хранене трябва да бъде научено, тренирано и практикувано, за да достигне съвършенство. Затова е важно на малкото дете да се позволи да прави това, което в момента му се струва най-интересно и завладяващо – да имитира възрастните, които не вадят гладко пасирана храна от бурканче, която някой да им слага в устата, а сами пресягат, взимат това, което им харесва, и го слагат в устата си. Това е, което бебето също може бързо и лесно да усвои – да избира интересно изглеждаща му храна, да може със своята ръка да я хване и да я сложи в устата си, когато то пожелае, да я пъхне толкова навътре, колкото то иска и да я яде колкото му е вкусно.

В началото захранването, водено от бебето е до голяма степен запознаване с новите храни – въпреки че има интерес към заниманието на по-големите, които взимат някакви неща и ги лапат с удоволствие, бебето още не осъзнава, че това действие води до пълно коремче при постоянство. То преди всичко изследва, експериментира и опитва новите неща. Не е необичайно да вади и слага, дъвче, плюе и пак лапа едно и също парченце храна няколко пъти, докато добре се запознае с него и е готово да премине към следващото. Това е нормално – храната, различна от мляко, е нов етап в развитието на бебето и за да се чувства уверено в това, то трябва първо да пробва, да му отнеме толкова време, колкото му е нужно, за да е сигурно и спокойно. Също както не бихме очаквали да изправим едно бебе и то да се втурне да тича, ако никога преди това не е стояло право на крачетата си, не е опитвало да лази, да се движи, хванато за мебелите или за ръката на възрастния – не бива да очакваме, че то отведнъж ще разбере как и какво точно да прави с храната.

„Няма ли да се задави, ако се храни само”, е едно от най-честите притеснения на родителите. А аз бих попитала „няма ли да падне, ако се опита да ходи?”. Да, напълно възможно е, даже – много вероятно. Притесняваме се, но все пак ги оставяме – и това е нормално. Така малките се учат на нови умения. Затова ние сме до тях, да ги пазим от големи неприятности, а с малките, те сами ще се научат как да се справят най-добре. По същия начин е и с храненето – да, много е вероятно в началото да се давят с парченца, докато се научат как да дъвчат. Много малко бебета, които се давят, се задушават– напротив, те кашлят и активно противодействат, справят се с проблема и следващия път знаят по-добре как да го направят – а за всеки случай, родителят е винаги наблизо. Към 10-11 месеца много бебета са готови за свои собствени прибори за хранене, за да почнат да се учат да боравят с тях.

Какви са плюсовете?
Захранването, водено от бебето, се съобразява изцяло с неговия темп – родителите се грижат да му предлагат достатъчно и разнообразни храни, но то само решава кое, кога и как да изяде. В резултат то се храни с желание и интерес и е много рядко такова дете да стане злоядо като по-голямо. Това захранване е подходящо както за кърмени, така и за изкуствено хранени бебета. Много лесно и практично, защото винаги има някоя храна под ръка, която възрастните ядат и която е подходяща за бебето. Винаги може да се вземе нещо „на крак”– плод или зеленчук – и да се предложи в движение, без да се налага да се носят бурканчета и предварително приготвени храни. Захранването, водено от бебето, от самото начало присъединява бебето към семейната трапеза и то заема пълноправното си място на член на фамилията. Това е лесна стъпка, която от първия ден му позволява да се учи да се храни само и да контролира тялото си и нуждите си. Захранването, водено от бебето, има и още един скрит, но дългосрочен плюс: тъй като то изключва хранене насила, а напротив, насърчава детето да експериментира и само да открие къде са границите на апетита и ситостта му, се смята, че се възпитава по-здравословно отношение към храненето и към собственото тяло (за разлика от гоненето с лъжица, което се свързва отчасти с хранителни разстройства и ниско самочувствие при подрастващите момичета).

Какви са недостатъците?
За захранването, водено от бебето се пригответе за голямото чистене – особено в първите дни и седмици, когато бебето експериментира колко надалеч може да лети парчето макарон с доматен сос. Доста родители намират за най-практично да сведат дрехите на бебето до минимум, да постелят под чинията му (а може и под стола му) материя, лесна за почистване – например мушама. В началото самостоятелното хранене на бебето може да отнеме доста време – добре е да има търпение и спокойствие в запас, защото както всяко ново умение, това изисква време и практика, за да бъде добре усвоено. Но добрата новина е, че с времето бебето задобрява все повече, започва да цапа по-малко и да се храни по-бързо и умело. С търпение, постоянство и доза хумор захранването, водено от бебето, може да се превърне в чудесно преживяване за цялото семейство.
Независимо кой начин на захранване изберете за вашето бебе, важно е да сте търпеливи, спокойни и да помните, че не просто вкарвате съдържанието на купичка А в бебе Б, а създавате хранителни навици за цял живот и му изграждате култура на хранене. И се опитвайте да гледате на нещата откъм смешната им страна – а с интересно занимание като яденето е гарантирано, че забавни ситуации ще има много!

автор: Таня Русева, Ла Лече Лига Лидер,
международно сертифициран консултант по лактация
http://missby.wordpress.com/