Задоволяване на биологичните нужди

father

Най-напред и преди всичко детето ви в предучилищна възраст трябва да задоволи биологичните си нужди от добре развити, както малки, така и големи мускули.

Биологията предхожда психологията. В предучилищната възраст вашето дете има вроден биологичен инстинкт, който го подтиква да изразходва натрупаната в него енергия. То не се спира на едно място от зори до мрак в буквалния смисъл на думата. Изпитва постоянна необходимост да шава, да се движи, да се катери, да тича, да скача и да кръжи наоколо. Понеже в биологично отношение ние, възрастните, сме далеч по-кротки същества, лесно можем да подминем важността на тези биологични прояви на детето.

Спомням си как се разгневи един баща на четиригодишното си дете, което не спираше да се върти на столчето си в ресторанта. „Не можеш ли да се спреш, за Бога?” – извика той. Изкуших се да му кажа (но не го направих, естествено): „Не, то просто не може да седи мирно. Самият вие не сте седели мирно на четири години!”. Въпросният баща, както и мнозина като него, очакваше от детето си биологична зрелост, каквато е немислима за тази възраст.

Мислете за детето в предучилищна възраст като за биологична централа. Детето поема суровини под формата на храна и после ги преработва, произвеждайки огромни количества енергия, която трябва да бъде изразходвана. Това означава, че то има нужда от много място и пособия за игра, както навън, така и у дома. Повечето от нашите домове са предназначени да бъдат обитавани от възрастни и в тях безкрайната енергия на детето просто не може да се разгърне. За възрастния вратата е нещо, което се затваря полека; за детето на тази възраст тя е нещо, което се затръшва. Възрастният се движи нагоре или надолу по стълбите спокойно; за детето те са създадени, за да пълзи по тях или да ги взима на бегом. Стените на къщите ни са боядисани в приятни светли тонове и по тях окачваме картини; за детето в предучилищна възраст те са „черни дъски” за драскане и рисуване.
Между другото, не е ли по-разумно бащата да се погрижи стените в стаята на малкото му дете да бъдат подходящи за неговата възраст, а не за някакъв хипотетичен възрастен обитател? Той много лесно може да постигне това, като покрие стените с гипсокартон и след това с винилово фолио и по този начин четирите стени на детската стая се превръщат буквално в огромна черна дъска. Детето ще може да драска, да рисува и изписва букви колкото му се иска. Тези стени могат да се използват и по-късно, за да се окачват по тях снимки, постери или материали, изработени в училище. Следите от води бои, маркери или акрилови бои лесно могат да бъдат почистени от виниловата повърхност, след което стените ще са готови за нови художествени изпълнения. Използвани по този начин, стените на детската стая допринасят много за интелектуалното развитие на детето.

Помнете, че децата в предучилищна възраст не са уравновесени и са тихи малки същества. Те имат биологична потребност да тичат, скачат, викат и палуват. Биологичните им нужди често се сблъскват с нашите потребности на възрастни хора от спокойствие, тишина и ред, а това ни пречи да бъдем достатъчно отзивчиви, когато трябва да им позволим да задоволяват естествените си потребности. Ако детето ви обаче няма възможност съзидателно да разходва огромната си енергия, то със сигурност ще намери някой вреден път за нейното оползотворяване. Ако го принуждавате да бъде прекалено „добро” и тихо през предучилищните си години, то ще бъде в неизгодна позиция в сравнение със съучениците си, когато порасне, тъй като няма да е развило мускулната координация, способстваща за развитието на спортни и игрови умения в училище (а оттук и за създаване на социални взаимоотношения).

Освен това двигателните и мускулните умения са до голяма степен темелите на по-късно развиващите се интелектуални способности – нещо, което много родители не съзнават.

Например, за да развие онази мускулна координация, която ще му е необходима за изписването на буквите и свързването им в думи, детето трябва най-напред да премине през етапа на драскането. Драскането развива фините мускули на пръстите и палеца, без които нормалното писане е немислимо. Така че дете, което може да драска по стените на стаята си, когато пожелае, ще бъде в по-изгодна позиция в сравнение с връстника си, на когото подобна дейност вкъщи не му е била разрешена.

следва продължение

Част от книгата на Alfie Kohn
Unconditional Parenting
Moving from Rewards and Punishments to Love and Reason
http://www.alfiekohn.org/index.php

Може да закупите книгата от тук или тук