За разликата във възрастта на децата и как тя се отразява на характера им

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

братя и сестри

Научни проучвания показват, че характерът на децата се определя на първо място от наследствените фактори. Веднага след тях обаче се нарежда един недооценяван доскоро фактор, а именно, поредността на раждане на децата във семейството.

Казват, че първородните и по-големите деца са родени лидери, че те са пример за по-малките братя и сестри и че често вторите и третите деца се стремят да копират и да приличат на по-големите деца в семейството. От собствен опит много родителит споделят също така, че първородните деца израстват по-бързо, по-самостоятелни са и са по-решителни, освен това те по-стриктно спазват семейните правила и ценности.

За първородните деца още казват, че са по-отговорни и имат по-сериозно отношение към всичко, което се случва в семейството и извън него. Това се дължи, според психолозите, на факта, че те са с вроден стремеж да бъдат лидери, да са най-добрите, да търсят пътища към лични изяви и победи, както и винаги да преследват високи постижения.

Първородните деца, според мнозина се реализират в зряла възраст като блестящи мениджъри и ръководители. За разлика от тях вторите деца обикновено са отлични дипломати и умеят да водят преговори по всякакви въпроси.

Много често проявата на самостоятелност, самочувствие и стремежът към високи постижения в първородните деца е съпътствана от самоувереност, граничеща с твърдоглавие. Вторите деца са по-търпеливи, прагматични, целенасочени, последователни и общителни, което също е от полза в зряла възраст, когато дойде време за изграждане на кариера.

По време на детството обаче, второто или средно дете често страда от липса на внимание от страна на възрастните и по-голямата сестра или брат, а това може да доведе до занижени самочувствие. То може да се подсили и от факта, че второто или средното дете често наследява играчките и дрехите от своя по-голям предшественик. Към това трябва да се добави и факта, че родителите са вече претръпнали към първоначалните тревоги на родителството с първото дете и се отнасят към второто с много повече спокойствие, което може да се възприеме от по-малкото дете като липса на емоционална подкрепа и дори пренебрежение. Това може да е причина за формиране на ниско самочувствие и несигурност.
През пубертета това може да доведе до търсене на подкрепа извън семейството и до ниска оценка на семейните връзки и ценности.

Пред по-малките деца самите родители често имат по-малки очаквания и по-ниски изисквания, държат се не толкова строго, колкото с първородните си деца и често дори си затварят очите за някои дребни прегрешения, които са били недопустими за по-големите деца в семейството.

Вторите и средни деца с радост и готовност приемат грижите, с които ги заобикалят по-големите, тъй като те често се нуждаят от закрила и обичайно остават верни и много близки за цял живот. На повечето от поредните в семейството деца, ролята на по-слаби и по-беззащитни им харесва, но има и изключения, които категорично отказват да се примирят с подобна позиция. Тези деца се опитват да наваксат разликите с по-големите си братя и сестри и дори да ги надминат в училище или по-късно в кариерата си и това им носи много ползи. Често високите им амбиции ги правят по-успешни от първородните за семейството деца.

Според психолозите идеалната разлика във възрастта между две деца в семейството е приблизително три години.

Но какво се случва, ако битието ни поднесе друга формулировка и децата се родят с интервал от:

Година-година и половина

Минималната разлика във възрастта на децата в едно семейство обикновено е причина те да израснат в голяма близост и да останат близки и в зряла възраст. Такива деца са дълбоко свързани, те делят най-често едно и също пространство, имат общи играчки, следват един и същи дневен режим и обикновено имат еднакви интереси. Когато разликата е малка, ревността между децата също е малка или изобщо липсва. Отглеждането на две деца с такава малка разлика обаче е особено трудно и е препоръчително в отглеждането им да се включат повече хора, например баби и дядовци или бавачка.

От година и половина до три години

Това, според психолозите, е идеалната разлика във възрастта между две поредни деца в семейството. Такава разлика се счита за изключително успешна. По-голямото дете е все още силно привързано към майката и на практика все още се нуждае психологически и физически от нейното присъствие. Раждането на второ дете превръща първото в отговорен възрастен. Така малкото тригодишно дете изведнъж се превръща в закрилник, който все още се нуждае от закрила, но е готов да сподели всичко с новопоявилото се бебе.

От три до пет години

Според психолозите това е периодът, който се характеризира с най-висока степен на травматични преживявания от появата на следващо дете в семейството. Първородното дете вече е придобило известна самостоятелност и независимост, може да се обгрижва и често задава въпроси на родителите си, няма ли да си има вече братче или сестриче. Такава разлика във възрастта между децата обикновено създава тясна връзка между тях. По-голямото дете осъзнава своите отговорности и се чувства полезно, когато бива включвано в грижите за по-малкото. Много важно е сценарият да се случва именно по тази схема, така по-голямо дете няма да се почувства изолирано и пренебрегнато, което е гаранция, че ще преодолее успешно ревността си срещу по-малкото дете. При тази възрастова разлика, по-малкото дете от своя странаще се опитва да имитира по-голямото, а това ще доведе до по-бързото му психическо и дори физическо развитие. За да избегнат родителите проявите на съперничество и ревност е добре да се прилага принципът на едновременната комуникация. Игрите, четенето на книжки, гледането на филмчета и дори моментите на нежност трябва да са в един и същи момент и за двете деца, ако те са заедно.

От пет до осем години

На тази възраст по-голямото дете вече ясно осъзнава, че бебето е напълно безпомощно и затова се нуждае от много внимание и грижи. Вероятността да се породи ревност е минимална. Сравнително лесно в семейството може да се установи атмосфера на уважение, любов и зачитане един към друг. За да стане възможно това е добре по-голямото дете да не бъде превръщано в бавачка на по-малкото и да не се пренебрегва факта, че макар и по-голямо, то също е все още дете.
Винаги, когато то прояви самоинициатива и предложи помощта си, този факт трябва да бъде отбелязан и да му се благодари за самоинициативата. Животът на по-голямото дете не бива да бъде предопределян от живота на по-малкото братче или сестриче. Децата са много интуитивни, те лесно схващат новите ситуации и собствения си променен статут, така че е достатъчно да бъдат подкрепяни и те сами ще усетят кое трябва и кое не трябва да правят.

Седем и повече години разлика

При такава разлика обикновено не  може да се говори да общи интереси, игри и хобита. Всяко дете израства като първо, самостоятелно и единствено. Деца с такава възрастова разлика рядко си съперничат.
Много е важно родителите на не забравят, че по-голямото дете е на прага на една много сложна е деликатна възраст, в която ще се нуждае от повече внимание и обич. Ето защо е важно при децата с такава разлика, да се обръща повече внимание на по-голямото дете, на проблемите и на чувствата му. В никакъв случай не бива да се налагат твърде много ограничения, произтичащи от раждането на бебето, а по-скоро трябва внимателно да се балансира между грижите за него и по-специалното отношение към вече порасналото първородно дете.

Важни семейни правила:

–        След раждането на второто дете, се придържайте към всички онези ритуали и правила, които са се утвърдили по-рано във времето. Не променяйте и дневния режим на детето, продължете да излизате на разходки в парка и четете книжки всяка вечер, както преди, независимо колко трудно ще ви се струва всичко. Така първородното дете няма да страда от липса на внимание.

–        Никога не сравнявайте едното дете с другото, защото това ще накара по-голямото да се съмнява в собствените си възможности и ще намали вероятността децата да изградят помежду си чувства на обича и уважение.

–         Подкрепяйте желанието на по-голямото дете да ви помага в грижите за по-малкото. Не го подценявайте, особено, ако ви е грижа и двете ви деца да растат щастливи.

По материали от www.huffingtonpost.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

49,813 преглеждания

Comments are closed.