Възпитание на характера
Като тълкуват погрешно поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава – никога“, мнозина смятат, че възпитанието на собствения характер и на характера на детето е почти невъзможно. Макар даденото на човека по рождение да е наистина много, възпитателният процес, без да е всичко, е изключително важен за развитието на индивидуалните качества и начина на поведение. Думите и действията на родителите неизменно оставят своя отпечатък върху постъпките и проявленията на техните потомци.
Въз основа на собствения си опит, на конкретни примери и действителни случаи Алфонсо Агило дава ясни идеи и насоки за развиване и изглаждане на неукрепналия детски характер, но също и полезни съвети за правилното поведение на възрастните. Това е едно ценно настолно ръководство, от което и родителите, и юношите могат да почерпят разумни решения за трудни положения. Без излишно теоретизиране, достъпно и с лекота авторът поднася стройна система от напътствия за изграждане на личности със здрави нравствени устои, свободна воля и вярна самопреценка, в хармония със себе си и с външния свят.
Възпитание на характера дава ясни идеи и насоки за развиване и изглаждане на неукрепналия детски характер, но също и полезни съвети за правилното поведение на възрастните. Много родители насочват възпитанието единствено към знанията, езиците, музикалните или спортните умения. Налагат на децата си академии и дипломи и забравят да направят от тях хора с мнение и с характер, с една дума – личности. Истината е, че няма по-силно и действено средство за възпитание от житейските свидетелства на самите родители – характерът на децата до голяма степен повтаря характера на родителите. Но също така е вярно, че у всеки човек има зародиш на добри и лоши наклонности и всеки сам решава до каква степен ще позволи на доброто или на лошото да вземе връх.
Алфонсо Агило
Алфонсо Агило Пастрана е инженер, специалист по пътно строителство, завършва и Програмата за ръководство на предприятия (PADE) във Висшия институт по предприемачество (IESE). В продължение на единадесет години е директор на колежа „Тахамар“, а в момента е председател на фондация „Ареналес“, както и на други организации, създали редица образователни центрове в Испания. От 2007 г. е председател на Испанската национална конфедерация на образователните центрове (СЕСЕ), която обединява една трета от съществуващите 2500 частни учебни заведения в страната. Публикувал е 20 книги и повече от 50 статии на образователни и антропологични теми в различни списания и други издания. Заместник-председател е на Европейския образователен институт (ІЕЕЕ). Основател на ЧСОУ „Кралица София Испанска“ в България.
Откъс от книгата можете да прочетете ТУК:
3,455 преглеждания
