Всички седемгодишни заслужават да имат супергерои…
Елса бута баба с лакът и превключва на тайния им език. Понеже баба и Елса имат таен език, какъвто всички баби и внуците им трябва да имат, защото всъщност има такъв закон, казва баба. Или поне би трябвало да има.
– Оф! Бабо, стига! Незаконно е да се флиртува с полицаи! – заявява Елса на тайния език.
– Кой казва? – пита баба също на тайния език.
– Полицията! – отвръща Елса.
– Полицията трябва да е на разположение на гражданите! Аз все пак плащам данъци! – отсича баба.
Полицаят, от своя страна, ги гледа, както човек гледа седемгодишно дете и седемдесет и седем годишна баба да спорят на тайния си език в полицейско управление посред нощ. После баба му намигва изкусително и отново сочи умолително към цигарата си, но щом той поклаща глава, баба се обляга оскърбено назад и избухва на съвсем нормален език:
– Пак тази политическа коректност. В тая проклета страна отношението към пушачите е по-лошо от апартейда!
Изражението на полицая става една немалка идея по-сурово.
– Аз бих внимавал малко повече с подобни изказвания.
Баба върти очи. Елса се обръща към нея.
– Как се пише?
– Кое това? – въздъхва баба така, както въздъхва човек, когато абсолютно съвсем целият свят е против него, въпреки че той плаща данъци.
– Онова апартай-нещо-си – казва Елса.
– А-п-ъ-р-т-а-и-д – отвръща баба буква по буква.
Изобщо не се пише така, естествено. Елса го разбира веднага щом се протяга през масата, взима телефона на баба и проверява в Гугъл. Баба хич не се има с правописа.
Полицаят прелиства документите си.
– Сега ще те оставим да се прибереш, но ще те извикаме отново във връзка с взлома и пътните нарушения – казва той хладно на баба.
– Как издържаш с този Андроид? – пъшка Елса, докато се мъчи раздразнено с телефона на баба.
Телефонът е с Андроид, защото това е старият телефон на мама, а мама ползва само Андроид, въпреки че Елса непрестанно опитва да й обясни, че всеки човек с поне малко мозък си взима айфон. А баба, разбира се, изобщо не иска да има телефон, но Елса я е принудила да вземе стария на мама, защото баба редовно чупи телефона на Елса при различни инциденти, свързани с тостери. И тогава на Елса й се налага да взима назаем този на баба. Въпреки че е Андроид.
– Какви пътни нарушения? – избухва изненадано баба.
– Неправомерно шофиране, като начало – казва полицаят.
– Как така неправомерно? Това си е моята кола! Откъде накъде ще ми трябва разрешение да карам собствената си кола!
Полицаят клати търпеливо глава.
– Разрешение не. Но ти трябва шофьорска книжка.
Баба разперва ръце.
– Ето го пак покровителственото общество.
В следващия миг из цялата стая отеква трясък. Елса е ударила Андроида в масата.
– На теб пък какво ти става сега? – чуди се баба.
– Това НЕ е като апартейда!!! Ти сравни забраната за пушене с апартейда, а то не е същото. В смисъл, дори не е БЛИЗО!
Баба махва примирено с ръка.
– Казах, че е… знаеш, горе-долу като…
– И горе-долу същото НЕ е! – възразява Елса изумено.
– Беше просто сравнение, боже господи…
– Да, бооолно сравнение!
– Ти откъде знаеш?
– УИКИПЕДИЯ! – зяпва Елса и сочи телефона.
Баба се обръща отчаяно към полицая.
– И твоите деца ли се държат така?
На полицая като че ли му става неудобно.
– Ние… в нашето семейство не оставяме децата да сърфират сами в интернет…
Баба веднага разперва ръце към Елса, сякаш с този жест иска да каже „ето!“. Елса само поклаща глава и скръства ръце.
– Просто се извини, че хвърли лайно по полицая, за да можем да се приберем, бабо! – изсумтява тя на тайния език, все още подобаващо раздразнена заради онази работа с апартейда.
– Извинявай – отвръща баба на тайния език.
– На полицая, не на мен, мъпет такъв! – казва Елса.
– Тук не се извиняваме на фашисти. Аз плащам данъци. И ТИ си мъпет! – мръщи се баба.
– ТИ си! – срязва я Елса.
После двете застават със скръстени ръце, обърнали демонстративно гръб една на друга. Накрая баба кимва на полицая и казва на нормалния език:
– Би ли предал на разглезената ми внучка, че ако смята да се държи така, ще си ходи пеша?
– Пф! Кажи на НЕЯ, че възнамерявам да се прибера с мама, а пък тя да си ходи пеша! – веднага я репликира Елса.
– Кажи на н-е-я, че може… – започва баба.
Но тогава полицаят се изправя, без да каже и дума, излиза от стаята и затваря вратата след себе си по такъв начин, сякаш смята да влезе в друга стая и да зарови лице в голяма мека възглавница и да закрещи с всичка сила.
– Виж сега какво направи – казва баба.
– Виж ТИ какво направи! – отговаря Елса.
След малко в стаята влиза жена полицай с мускулести ръце и зелени очи. Като че ли и друг път е срещала баба, защото се усмихва с онази уморена усмивка, която ползват хората, които познават баба, след което въздъхва тежко и казва:
– Трябва да спреш вече с тези изпълнения, имаме да гоним и истински престъпници.
Тогава баба измърморва „Спрете вие“ и после ги пускат да се приберат.
Докато стоят на тротоара и чакат мама, Елса опипва замислено шала си. Скъсаното минава право през емблемата на Грифиндор. Елса се опитва да не заплаче. Не ѝ се получава много добре.
– Майка ти ще го оправи – казва баба, като опитва да звучи ведро и побутва Елса по рамото.
Елса поглежда нагоре притеснена. Баба кимва леко засрамено, придобива по-сериозен вид и снишава глас.
– Ух, можем… знаеш. Можем да кажем на майка ти, че шалът се е скъсал, когато опита да ми попречиш да прескоча оградата на маймуните.
Елса кима и отново прокарва пръсти по плата. Шалът не се скъса, когато Елса опита да попречи на баба да прескочи оградата. Скъса се в училище, когато три от по-големите момичета, които мразят Елса, без Елса да знае защо, я приклещиха пред столовата и я удариха, скъсаха шала и го хвърлиха в една тоалетна. Подигравателният им смях все още подскача из главата на Елса като топче от флипер.
Баба вижда погледа ѝ, навежда се напред съзаклятнически и казва на тайния език:
– Някой хубав ден ще отидем при онези чистокръвни мъпети от училище, ще ги отведем в Миамас и ще ги хвърлим на лъва!
Елса бърше очи с опакото на ръката си и леко се усмихва.
– Не съм идиот, бабо. Знам, че всичко, което направи тази вечер, беше, за да забравя за случката в училище – прошепва тя.
Баба подритва чакъла и се прокашля.
– Ами… знаеш. Ти си ми единственото внуче. Не исках, такова, да запомниш днешния ден с онова с шала. Затова реших, че вместо това можеш да го запомниш като деня, когато баба ти влезе с взлом в зоологическата градина…
– И избяга от болницата – ухилва се Елса.
– И избяга от болницата – ухилва се баба.
– И хвърли лайно по един полицай – отбелязва Елса.
– Всъщност беше пръст! Или поне по-голямата част! – възразява баба.
– Промяната на спомени е хубава суперсила – признава Елса.
Баба свива рамене.
– Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия.
– Няма такава дума.
– Знам.
– Благодаря, бабо – казва Елса и обляга глава на ръката на баба.
Баба само кимва и прошепва: „Ние, рицарите на кралство Миамас, просто изпълняваме дълга си“.
Защото всички седемгодишни заслужават супергерои.
И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак.
4,991 преглеждания
