Всички седемгодишни заслужават да имат супергерои…

1. ТЮТЮН

Всички седемгодишни заслужават супергерои. Просто така стоят нещата. И който не е съгласен, всъщност е пълен глупак.

Така казва бабата на Елса.

Елса е на седем години, но скоро ще стане на осем. Не я бива особено да е седемгодишна и тя го знае. Знае, че е различна. В училище директорът казва, че Елса трябва „да се приспособи“, за да „общува по-добре с връстниците си“. А пък когато се запознае с хора на годините на родителите й, те винаги заявяват, че е „много зряла за възрастта си“. Елса знае, че това е просто друг начин да се каже „адски досадна за възрастта си“, защото винаги го заявяват, след като ги е поправила, задето произнасят „дежавю“ грешно или защото не правят разлика между „мен“ и „аз“, докато говорят. Отворковците по правило правят такива грешки. А после се усмихват насила и уж духовито казват на родителите ѝ „зряла за възрастта си“. Все едно ги е засегнала с това, че не е пълен идиот, само защото е на седем. Като че това е някакъв недъг. Ето затова Елса няма други приятели освен баба.

Понеже всички други седемгодишни в училището й са точно толкова смотани, колкото се предполага, че трябва да бъдат. А Елса е различна.

Хич да не й дреме, казва баба. Всички супергерои са различни. Ако суперсилите бяха нормални, всички щяха да ги имат.

Баба е на седемдесет и седем години. Но скоро ще стане на седемдесет и осем. Нея също не я бива много в това. Личи си, че е възрастна, защото лицето й изглежда като стар вестник, който някой е напъхал в мокрите си обувки, за да ги подсуши. Но никой не казва, че баба е зряла за възрастта си. „Жизнена“, казват понякога хората, обръщайки се към майката на Елса. И изглеждат или много разтревожени, или много ядосани, а мама въздъхва и пита колко ще струва да се поправят щетите. Баба например смята, че хората сами са си виновни, щом нямат грам проклета солидарност и отказват да си мръднат колата, когато тя паркира Рено. Или пък ако пуши в болницата и противопожарната аларма се активира, а пазачите дойдат и я принудят да изгаси цигарата, тя започва да крещи: „Защо, по дяволите, всичко трябва да е толкова шибано политически коректно в днешно време!“. А един път направи снежен човек, облече го с истински дрехи и го сложи легнал в градинката, точно под балкона на Брит-Мари и Кент, така че да изглежда сякаш някой е паднал от покрива. Пък веднъж, когато из квартала обикаляха издокарани мъже с очила и звъняха на всички врати, за да разкажат за Бог, Исус и рая, баба застана на балкона с развързан халат и започна да стреля по тях с пушка за пейнтбол, а Брит-Мари не можеше да реши дали е по-възмутена заради пушката, или защото баба не носеше нищо под халата, но за по-сигурно подаде оплакване в полицията и заради двете.

В такива случаи хората казват, че баба е много жизнена за възрастта си.

Казват също, че с годините баба е полудяла. Но всъщност тя е гениална. Просто понякога се държи малко смахнато. Едно време е била лекар, получавала е награди и журналистите са писали статии за нея, ходила е на най-ужасните места на земята, когато всички други са бягали оттам. Спасявала е животи и се е борила със злото из целия свят. Както правят супергероите. Но накрая някой й е казал, че е твърде стара да спасява животи, макар и Елса да подозира, че онзи някой всъщност е имал предвид „твърде луда“. И затова баба вече не е лекар. Тя нарича онзи някой „обществото“ и казва, че вече не й дават да реже хората само защото в днешно време всичко е толкова шибано политически коректно. Става въпрос най-вече за смотаното изнежено общество и забраната за пушене в операционната, и въобще кой може да работи в такава обстановка? А?

Затова сега баба прекарва повечето си време вкъщи и подлудява Брит-Мари и мама. Брит-Мари е съседка на баба, а мама е майката на Елса. И всъщност Брит-Мари също е съседка на майката на Елса, защото майката на Елса живее в съседство с бабата на Елса. Елса, естествено, също живее в съседство с баба, защото Елса живее с майка си. Освен всеки втори уикенд, когато живее с татко и Лисет. Разбира се, Джордж също е съсед на баба. Защото той е партньорът на мама. Малко е объркано.

Но както и да е, да се върнем на въпроса: и така, суперсилите на баба са спасяване на животи и подлудяване на хора. Може да се каже, че това я прави доста дисфункционален супергерой. Елса знае това, защото е проверила какво значи „дисфункционален“ в Уикипедия. „Уикипедия“ е това, което, ако им се наложи да го обяснят, хората на възрастта на баба описват като „енциклопедия, само че в интернет!“. „Енциклопедия“ е това, което, ако й се наложи да го обясни, Елса описва като „Уикипедия, само че аналогова“. А Елса е проверила „дисфункционален“ и на двете места и думата означава, че нещо работи, само че не точно както се очаква. Това е едно от нещата, които Елса най-много обича в баба си.

Но може би не точно днес, разбира се. Защото часът е един и половина през нощта, а Елса е много изморена и иска просто да отиде да си легне, но не може, защото баба пак е замерила полицай с лайно.

Може да се каже, че е сложно. Като статус във фейсбук.

Елса се оглежда в малката четириъгълна стая и се прозява толкова изтощено, че изглежда все едно се опитва да погълне собствената си глава на обратно.

– Нали ти казах да не прескачаш оградата, нали – мърмори тя и поглежда часовника.

Баба не отговаря. Елса сваля шала на Грифиндор и го слага на коленете си. Тя е родена в деня след Коледа преди седем години, скоро осем. На същия ден няколко учени от Германия регистрирали най-голямото избухване на гама-лъчи от магнетар, което някога е достигало до земята. Вярно, Елса не знае съвсем точно и с подробности какво е „магнетар“, но става дума за някакъв вид неутронна звезда. А и звучи малко като „Мегатрон“, което е името на лошия от „Трансформърс“, а това пък е нещо, дето ограничените хора, които не четат достатъчно качествена литература, биха нарекли „детско предаване“. В действителност, Трансформърс са роботи, макар че чисто академично погледнато, могат евентуално да се броят и за супергерои. Елса много ги обича, както и неутронните звезди, и си представя, че едно „избухване на гама-лъчи“ изглежда малко като онзи път, когато баба разля фанта върху айфона на Елса и опита да го изсуши в тостера. Баба казва, че щом Елса се е родила в такъв ден, това я прави специална.

Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.

Но, естествено, в момента баба е заета да изсипва тютюн на малки купчинки върху дървената маса пред себе си и да го увива в шумолящи цигарени хартийки. Елса изпъшква.

– Казах! Казах ти да не прескачаш оградата! Нали! – пояснява тя.

Всъщност не иска да звучи недружелюбно. Просто е малко ядосана. По онзи начин, по който могат да бъдат ядосани само седемгодишни деца в полицейски управления и мъже на средна възраст, които чакат закъсняващи полети, без да получават информация.

Баба изсумтява и търси запалка в джобовете на твърде голямото си палто. Не изглежда така, сякаш взема случващото се на сериозно, най-вече защото никога не изглежда така, сякаш взема каквото и да е било на сериозно. Освен когато иска да пуши, а не намира запалка, това го взема много на сериозно. За баба пушенето е едно от сериозните неща.

– Беше нищо и никаква оградка, боже мой, това не е причина хората да се палят толкова – казва тя нехайно.

– Не ме божемойствай! Ти хвърли лайно по полицая! – отбелязва Елса.

Баба върти очи.

– Стига си се превземала. Звучиш като майка си. Имаш ли запалка?

– Аз съм на седем! – отговаря Елса.

– Докога ще ползваш това за оправдание?

– Докато спра да бъда на седем!

Баба въздъхва и измърморва нещо, което звучи като „дадада, човек да не попита нещо“, и продължава да търси в джобовете на палтото си.

– Всъщност не мисля, че тук вътре може да се пуши – информира я Елса една идея по-спокойно и прокарва пръсти по скъсания шал на Грифиндор.

Баба изсумтява.

– Естествено, че може да се пуши. Просто ще отворим да се проветрява.

Елса поглежда скептично към прозорците.

– Струва ми се, че това са от онези прозорци, които не могат да се отварят.

– Глупости, защо да не могат?

– Имат решетки.

Баба зяпва недоволно към прозорците. После към Елса.

– Значи в полицейското управление също не може да се пуши? Ама че проклето покровителствено общество, а?

Елса отново се прозява.

– Може ли да ползвам телефона ти?

– Какво ще правиш? – иска да знае баба.

– Ще сърфирам.

– Какво ще сърфираш?

– Разни неща.

– Харчиш твърде много време за тия интернет неща.

– Казва се прекарваш.

– Дадада.

Елса клати глава.

– Харчат се, да кажем, пари, времето се прекарва. Не ходиш да обясняваш, че си прекарала двеста крони за нови панталони. А, казва ли се така? А?

– Чувала ли си за момичето, което умряло от много мислене, м? – изсумтява баба.

– А ти чувала ли си за момичето, което НЕ умряло от много мислене, м? – изсумтява Елса.

Полицаят, който влиза в стаята, изглежда страшно, страшно, страшно изморен. Сяда от другата страна на масата и поглежда баба и Елса с извънмерно примирение.

– Искам да се обадя на адвоката си – заявява веднага баба.

– Искам да се обадя на майка си – заявява на секундата Елса.

– В такъв случай искам първа да се обадя! – настоява баба.

Полицаят преглежда малка купчина документи.

– Майка ти идва насам – въздъхва той към Елса.

Баба ахва по онзи драматичен начин, който умеят само бабите.

– Защо сте се обадили на н-е-я? Вие наред ли сте? Тя зверски ще се ядоса! – протестира тя, сякаш полицаят току-що й е казал, че смята да остави Елса в гората, за да я отгледат вълци.

– Трябваше да позвъним на попечителите на детето – обяснява полицаят спокойно.

– Аз също съм попечител на детето! Аз съм й баба! – натъртва баба и се изправя наполовина от стола, размахвайки заплашително незапалената си цигара.

– Часът е един и половина през нощта. Някой трябва да се погрижи за детето – казва полицаят невъзмутимо и сочи часовника си, преди да погледне недоволно към цигарата.

– Да! Аз! А-з ще се погрижа за детето! – изплюва баба.

Полицаят прави доста принуден приятелски жест към стаята за разпити.

– И според теб как ти се получават грижите дотук?

Баба изглежда малко засегната. Но най-накрая сяда обратно в стола и прочиства гърло.

– Ако… значи… мхмх. Така. Ако ще се хващаме за ДЕТАЙЛИТЕ, може би не върви адски добре. Може би не. Но всичко вървеше мирно и спокойно, докато не започнахте да ме преследвате! – възразява тя кисело.

– Защото влязохте с взлом в зоологическа градина – отбелязва полицаят.

– Оградата беше съвсем мънинка – упорства баба.

– Няма мънинки взломове – казва полицаят.

Баба свива рамене и махва с ръка над масата, сякаш смята, че вече достатъчно са дъвкали този въпрос и е време да сменят темата.

– Уф. Слушай малко! Нали тук може да се пуши, а?

Полицаят клати сериозно глава. Баба се навежда напред, поглежда го дълбоко в очите и се усмихва.

– Не може ли да се направи изключение за бедната малка мен?

Продължение

Pages: 1 2 3