Всички седемгодишни заслужават да имат супергерои…

(“Баба праща поздрави и се извинява” – представяне и откъс от книгата)

„Баба праща поздрави и се извинява” е топла, сърдечна история, която носи духа на обичаната от толкова много хора първа книга на Фредрик Бакман – „Човек на име Уве”. В романа се говори за живота, смъртта, но и за едно от най-важните човешки права: правото да бъдеш различен.

Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата – и единствена – приятелка на Елса. И й разказва приказки, които откъсват момичето от реалността.

Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга.

Борбата срещу неправдите на света не е работа само на супергероите.

Откъс от “Баба праща поздрави и се извинява” можете да прочетете ТУК.