Време е да кажете на децата си, че няма значение дали са отличници
Всички сме чували до болка познатите фрази: „Това, което правиш в гимназията, ще те преследва през целия ти живот!“; „Ако не влезеш в Харвард или Йейл, няма как да си успешен човек!“, както и това, че пътят към успеха е труден и стръмен и че най-малката погрешна стъпка ще ни отведе далеч от целта и т.н., и т.н.
Замислих се, че това е твръде неоснователно и нечестно спрямо децата ни, и, че психолозите не случайно го наричат „споделена заблуда“.
Защо мълчим пред децата си относно истината за успеха?
На първо място можем да започнем с това, че само една трета от възрастните притежават диплома за бакалавърска степен, и че те се справят със същия успех по отношение на доходите, удовлетвореността от работата и от живота, както и тези, които имат по-висока образователна степен или изобщо нямат такава.
Не споделяме с децата си и факта, че има много професии, с които човек може да изкарва добри доходи, без да се налага да учат в престижен колеж или университет.
Като родител не съм против следването и продължаването на образованието в престижни учебни заведения, още повече не се съмнявам в предимствата от доброто образование и от старанието, което един студент полага по време на следването си, но не винаги това е пътят към успешна кариера и постигане на мечтания живот.
Оказва се, че и пътят към успеха не е чак толкова труден и стръмен, колкото ни е втълпявано години наред. Всеки от нас познава поне едни свой приятел, който е отпаднал от системата и не е завършил образованието си, но е успял да създаде просперираща кариера или собствен бизнес. Аз самият бях ученик с високи постижения в гимназията, но напуснах в края на обучението напуснах училище, а след това завърших по индивидуална програма. Сега често казвам, че успях да се справя доста добре с живота, а провалът ми със завършването ми помогна да създам успешна кариера по-късно, в която впрегнах всичките си знания и умения, натрупани от собствения ми опит.
Всъщност, проблемът с историите, които разказваме на нашите деца по отношение на образованието, е, че те само пораждат страх и конкуренция в децата. Тази фалшива парадигма засяга децата с добри постижения, за които стриктната гледна точка по пътя към успеха създава ненужно безпокойство и поражда ниско самочувствие. Много от тези деца приключват с мечтите си твърде рано. Те обикновено израстват с убеждението, че няма да успеят в живота, защото вероятно няма да ги приемат в желаното училище, а това води до въпроса: “Защо да опитвам въобще? “. Много от тези млади хора възприемат самоунищожителни мисли от сорта: “Трябва, но не мога”, или “Трябва да го направя, но не ми харесва” и дори „Трябва да го направя, но го мразя!“
Такива деца израстват с убеждението, че да постигнат целите си е невъзможно.
Защо насърчаваме нашите деца да живеят с измамната представа за това, което е необходимо, за да бъдат успешни?
Помолих различни специалисти по педагогика и обучение да обяснят защо никой не разказват на децата истината за колежа, за това, че посоката, която избират преди да кандидатстват в университета носи нищожни разлики в живота им и едва ли техният собствен избор ще го направи много по-различен от живота на онези, които са с големи амбиции.
Те вдигнаха рамене и ми отговориха, че дори да го направят, никой няма да им повярва. Един дори ми каза: „Единственото, което ще постигнем е, че ще разгневим много родители, които убедено вярват, че ако децата им узнаят тази истина, ще занемарят ученето и ще имат ниско качество на живот.“
Много възрастни се безпокоят, че ако децата им знаят, че оценките в училище с нищо не гарантират успех в живота, те биха загубили мотивацията си да се стремят към постигането на високи цели.
Всъщност вярно е обратното. В моите 32 години работа с деца като психолог съм установил, че да кажа на децата истината – да им дам точен модел на реалността, включително и да им изтъкна предимствата, че са добри ученици – увеличава тяхната инициативност. Това мотивира децата с високи цели да изместят фокуса на вниманието си от постигането на поставените цели да се образоват на всяка цена, за да се развият адекватно и в други посоки и области. Точният модел на реалността насърчава по-малко мотивираните ученици да мислят по-мащабно за своите възможности и ги подтиква да продължат образованието и саморазвитието си, дори и да не са най-добрите ученици.
Децата са много по-енергични, когато могат да предвидят бъдещето си, което съответства на собствените им ценности, отколкото когато изпълняват с благоговение всичко, което смятат, че трябва да направят, за да се съобразят с очакванията на своите родители, учители и съученици.
Ние не бива да вдъхновяваме децата си чрез страх. Вдъхновението трябва да идва от възможността им да се съсредоточат върху постигането на нещо по-добро, а не само от това да бъдат най-добрите в училище, както и да бъдат насърчавани да се посветят на нещата, които обичат да правят и които ги правят щастливи.
Така че, ако искате децата ви да успеят в живота, не увековечавайте разбирането за успех, основаващо се на страх. Започнете с предположението, че вашите деца искат животът им да се случва по начините, по които те самите си го представят. След това им кажете истината: Можем да постигнем успех, ако работим усилено върху нещата, които ни харесват и които ангажират съзнанието ни пълноценно, а ако паднем по пътя, просто трябва да се изправим и да продължим убедено напред.
Автор: Уилям Стриксруд
превод със съкращения от www.time.com
Уилям Стриксруд e съавтор с Нед Джонсън на „Самоуверено дете: Науката и смисълът да дадеш на децата си по-голям контрол над собствения им живот“ (The Self-Driven Child: The Science and Sense of Giving Your Kids More Control Over Their Lives)
68,580 преглеждания
