Вредните ефекти от физическите наказания и невинното „пошляпване“
За да накараме децата да ни чуят или да изпълнят нашите заръки, и най-често с т.н. „възпитателна цел“, ние прибягваме до една популярна сред мнозина мярка – да ги „тупнем“ по дупето. Това, обаче, не винаги дава желания резултат. Крясъците също са напълно детронирани като метод за въздействие. Дори нещо повече – тези методи на възпитание са забранени от законодателствата на 53 държави по света. Но и там, както и във всички останали държави, където по темата няма ясно постановени правила, дискусията „Можем ли да наказваме децата чрез физически наказания и крясъци“ продължава.
От една страна всички са наясно, че са необходими дисциплиниращи мерки, за да се възпитат определени качества в децата, но от друга, за много родители е неприемливо да им се крещи или още по-лошо, да се прилага физическо наказание. Най-малкото, защото емоционално-психологическия аспект е много сериозен. Боят има пряко и отрицателно въздействие върху физическото здраве на децата, което по никакъв начин не е за пренебрегване.
В страните, в които физическото наказание е забранено, но и във всички останали, има родители, които подкрепят и практикуват тези методи на възпитание. Те категорично смятат, че пошляпването е напълно безопасно и има добър ефект върху възпитанието. Опонентите на тази група родители твърдят обаче, че това вреди в много голяма степен на здравето и психичното равновесие на децата и накърнява тяхното самочувствие.
В тази връзка, група учени от университета в Мисури са направили фундаментално проучване по темата. Техните констатации са систематизирани с специален доклад, публикуван в авторитетното издание The Conversation.
В доклада учените посочват, че плесницата може да има изключително лоши последици за здравето и развитието на децата. Сред тях попадат психичните разстройства, склонност към самонараняване и самоубийство, употреба на наркотици, забавено физическо развитие и редица други поведенчески разстройства.
Ако едно дете, което е било бито, то вероятно ще срещне сериозни затруднения по отношение на развитието си в ранния училищен период и тийнейджърските си години.
„Всеки удар носи както физическа, така и емоционална болка за детето. Това е знак за него, че родителят, който го удря, не го харесва и им съобщава, че то не е добро. Физическите наказания и шамарите са коренът на агресивно поведение в бъдеще.“, казва експертът по семейно консултиране Керъл Либерман.
Учените твърдят, че физическото наказание пряко въздейства на мозъчното развитие на децата и на техните умствени способности. Ако едно дете е физически наказвано (бито с длан или с друго средство) дори само веднъж месечно в продължение на три години, то най-вероятно ще се отличава с намалено количество сиво вещество в някои области на главния мозък, които са пряко свързани с развитието на депресия, склонност към вредни навици – злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и редица други психични разстройства. Учените са открили пряка връзка между развитието на сивото вещество и резултатите от тестовете за интелигентност.
Техните проучвания показват още, че не съществува „полезно“ мъмрене, а физическото наказание води до категорично вредни последици. Изводите си, специалистите обосновават на анализи от 2002 година, който обхваща близо 88 проучвания по темата, събирани в продължение на 62 години.
Един от последните документи обхваща 75 проучвания, проведени през последните 13 години и публикуван през 2016 година, показва, че няма причина да се смята, че физическите наказания имат положителен ефект върху поведението и възпитанието на децата. Дори обратното, децата, които са подлагани на подобен тип наказания, обикновено имат антисоциално поведение, проявяват безпричинна агресия, имат психологически проблеми и срещат сериозни затруднения в отношенията си със своите родители в зряла възраст.
14,489 преглеждания
