Могат ли похвалите да навредят на децата?
Хубаво е да хвалим и поощряваме децата, когато заслужават, но твърде многото похвали понякога могат и да навредят.
Трудно е да бъдем родители, а още по-трудно е да бъдем обективни родители. Обичта към децата ни често ни пречи да преценяваме трезво реалните им възможностите и понякога в стремежа си да ги мотивираме положително, използваме най-простота формула за това – похвалата. Похвалата като средство за стимулиране на самочувствие и мотивираност у малкия човек е най-често употребявана, но ако тя се използва без истински мотив, може сериозно да навреди на порасналите деца в бъдеще. Защото ако с неоснователни похвали ние подхранваме редовно нереално високо самочувствие у децата, те ще израснат с погрешно впечатление за себе си, за своите възможности, а един ден това неминуемо ще ги подведе и разочарова.
Когато даваме своята положителна оценка за едно или друго начинание, с което се е захванало нашето дете, ние обикновено изразяваме своето задоволство и гордост от него. Фрази от типа “Уау, добра работа!” и “Ти си най-добрият!” са често употребявани от съвременните родители. С тях изразяваме своята положителна оценка и подкрепа към децата си с цел да изградим у тях увереност, креативност и решителност. Ефективната похвала обаче не бива да е самоцелна, пресилена и нереалистична и не бива да се използва прекалено често, ако не е истински заслужена.
Хвалбите трябва да са ясно формулирани и конкретно насочени към определено действие, което да се назове. Ако едно малко момиченце само си прибира играчките или подрежда куклите, изразът „Добро момиче“ няма как да го мотивира да извършва многократно това действие. Възможно е детето да възприеме погрешно тази похвала и да приеме, че е добро момиче само тогава, когато си подрежда стаята, което може да е демотивиращо, макар да носи положителен заряд. Затова е по-добре да изтъкнем свършеното от него с израз като: „Колко хубаво е станало в стаята ти, след като си подреди играчките! Браво!“
Назовавайки конкретното действие, имаме шанса да насърчим детето да го извършва и в бъдеще, защото вероятно и на него ще му е приятно да получава похвали за нещата, които прави.
Твърде честите похвали обаче могат да нарушат отношенията деца – родители, защото ако отправената похвала е свързана само с единично действие, вероятността детето да изгради постоянно положително отношение към заобикалящия го свят намалява прогресивно. Прекалено честото използване на похвали може да провокира манипулативност у децата, а както всеки родител знае, децата умеят да ни манипулират и не се притесняват да го правят при всеки удобен случай.
Похвалите могат да подпомогнат развитието на независимо и нестандартно мислене у детето, но те могат да направят децата и зависими от тях, така че ако не получат очакваната похвала да прекъснат усилията си за завършване на дадена задача или инициатива и изобщо да не подновят тези свои занимания никога повече в бъдещето. Но и прекалено честото използване на похвали и суперлантивни изрази по отношение на поведението на детето, конкретни негови качества и дейностите, които извършва, могат да доведат до преднамерено поведение у него, свързано единствено с получаването на похвала, която се превръща в негова самоцел.
Затова е важно детето да осъзнава защо го хвалим и трябва да сме винаги конкретни. Ако кажем „Влагаш толкова старание, работи още по-усилено.“ би означавало, че усилията му са забелязани, но е възможно тази похвала да подейства демотивиращо, тъй като може да се възприеме като знак, че усилията му не водят до желания резултат. Ако обаче кажем „Влагаш толкова старание и работиш усилено, продължавай в същия дух!“ – вече имаме мотивираща похвала.
Чудесен начин за стимулиране на положително отношение към заобикалящия свят, към ежедневните дейности и развиване на детските интереси, е, децата да бъдат хвалени умерено и дори пестеливо. Когато са правилно формулирани и използвани ежедневно в малки дози, похвалите ще направят детето уверено, ще му помогнат да изгради устойчив модел на поведение, а ние като родители ще бъдем удовлетворени и горди от постиженията им. Това е и пътят за изграждане на самоуважение и добро, и най-вече, реално самочувствие у децата.
5,084 преглеждания
