Предисторията
Това беше третата ми бременност и противно на очакванията на повечето хора притесненията и вълненията ми около предстоящото раждане не бяха по-малки от предишните пъти. В известен смисъл напротив. Искаше ми се да бъде по-различно от преди – не бях наясно кое и какво точно, но това раждане трябваше да бъде по-специално… Като онези хубави неща, за които знаеш, че най-вероятно няма да има следващ път – трябваше да му се насладя напълно и да се случи по-добрия за мен и бебето начин.
Бяха минали четири години от предишното ми раждане и ми се струваше, че всичко съм забравила. Искаше ми да си припомня подробности и да се подготвя по-сериозно. Естествено, докато ходех на работа, това нямаше как да стане и покрай домашните задължения и другите двама малчугани моето намерение изглеждаше почти непостижимо.
Тогава на помощ ми дойде „съдбата” и ме запозна с Оля, подреждайки с присъщата си точност няколко случки. Попаднах случайно в интернет на сайта на Оля, без дотогава да имам най-малка представа за нейното съществуване. Същия ден срещнах непозната бременна жена в ресторанта, в който обядвам, и се наложи да седна на нейната маса. Докато си говорихме, стана ясно, че ходи на йога за бременни в „Естествени идеи” и си е харесала Оля за дула. Центърът се оказа съвсем близо до вкъщи, а след няколко дни там предстоеше и ежегодното дула парти. Реших да отида и да се запозная с Оля – бъдещата си дула.
Вече имах опита на две раждания и подкрепата на дула ми се струваше в голяма степен излишна. Разказът на Елена за третото и раждане, което беше с дула, хвърли върху нещата различна светлина и ме накара да преосмисля позицията си. След като поговорих с Оля разбрах, че тя беше точният човек, когото търсех в този момент – можеше дами даде наготово цялата информация, от която се нуждаех, споделяше личните ми възгледи за естествено раждане, имаше вече три деца и не на последно място спечели уважението ми с призванието, което си беше избрала. Доверих и се, за което съм безкрайно щастлива.
Първите ми две раждания бяха в Майчин дом с избор на екип. Протекоха съвсем нормално по рутинните болнични правила. Първия път раждането започна спонтанно с контракции късно вечерта. Призори отидохме в болницата, разкритието ми беше вече 7 см и час и половина по-късно бебето се роди. За упойка нямаше време, но епизотомията не ми се размина. Втория път ме приеха в болницата под предлог, че преносвам с един ден, че бебето било голямо и имам вече цели 2 см разкритие. Нямах никакви симптоми за предстоящо раждане и след няколко часа душевни терзания се съгласих да ми включат окситоцин. След два часа бебето се роди – без упойка и без епизотомия, само с няколко шева. Наистина беше голямо, но какво от това… После се оказа, че няма свободно място на етажа, където майките са с децата си и трябваше да се разделя със сина си, като го виждам само за хранене. След големи скандали и много настояване на следващия ден ме преместиха. Едва издържах задължителните дни и си тръгнах с много горчилка. Сега исках да бъде другояче и аз да мога да решавам.
По отношение на самото раждане оставих нещата да се подредят сами. Бях се доверила на тялото си, че знае и може да се справи, но умът ми не ме оставяше намира с постоянни безпокойства за това кога и къде ще се случат нещата. Бях с нагласата, че мога да родя и по-рано, че вероятно ще е по-бързо – по тази причина последния месец не смеех да пътувам извън София, опасявайки се да не ме свари неподготвена. Освен това не беше съвсем ясно къде ще раждам, кой ще гледа децата през това време, кога ще свършим ремонта, всички стави вече ме боляха, нощем не спях добре, приятелите ми звъняха наред да ме проверяват дали съм родила. Терминът ми още не беше дошъл, а аз бях вече изтощена от всички очаквания и неизвестни. Тогава ме обзе едно особено примирение и спокойствие – знаех, че това са последните ми дни относителна свобода и трябваше да ги приема като дар. И раждането не закъсня.
Олга: Раждането на Роси е едно от тези раждания, които никога няма да забравя. Запознахме се, когато тя вече беше в напреднала бременност – очакваше третото си дете. Тя е родила нормално двете си момчета, макар и не без медицинска намеса. Такива раждания винаги са бонус за мен, защото обикновено протичат леко, а майките са уверени в себе си и знаят какво искат. Затова се зарадвах много, когато Роси ме помоли да й бъда дула. Още преди да се случи самото раждане наум си го наричах така – моят бонус 🙂
Имаше известни колебания и промени на плановете къде и с кого ще ражда Роси, но в крайна сметка се реши, че ще бъде в Св.Лазар при д-р Дончева. Само до последно не беше ясно дали ще бъде във вода или не.
Междувременно аз продължавам да уча за акушерка и напоследък си мислих много кога ли ще мога да асистирам по време на раждане за първи път. Дори сме коментирали с лекарите, с които работя, че ще ми позволят да го направя някой път. Не обичам израза „да водиш раждане”, защото вярвам, че раждащата жена трябва да е водеща. Затова се притеснявах малко какъв ли ще бъде този първи път и дали когато дойде моментът ще мога да го направя така, както чувствам.
Раждането започва
Два дни преди термина вечерта, докато приспивах децата тихо в тяхната стая, усетих в корема си едно „пук”. Докато разсъждавах дали е възможно това да е спукан околоплоден мехур, дали е къркорене на черва или ритане на бебе, усетих, че ми мокрее. Отидох до банята да проверя какво се случва и още известно време продължих да се чудя дали ми изтичат водите или е нещо друго. Нямах никакви болки, а предишните ми две раждания бяха започнали с контракции. Това ме обърка. Но след като вода продължаваше да си изтича по малко, реших да звънна на майка ми да дойде при децата, а после и на Оля да и кажа какво се случва. След това се заех да приготвям нещата за болницата и да се изкъпя, защото реших, че следващите няколко дни няма да имам този лукс.
На излизане от банята усетих първата контракция – беше лека и известно време след нея не последва друга. Оля дойде съвсем скоро и ме завари да пускам пералнята – нещо, което така и не довърших, защото болките зачестяваха и се засилваха повече. Все още бях комуникативна и след като обсъдихме ситуацията и се обадихме на д-р Дончева и болницата, решихме да тръгваме. По съвет на Оля в колата се настаних на задната седалка на четири крака и след още няколко контракции стигнахме болницата.
Историята продължава на следващата страница…
Олга: Раждането започна късно вечерта на 11 май с изтичане на водите. Роси се обади около 11 часа и каза, че все още няма силни контракции. Запътих се направо към тях (очаквах, че ще бъде бързо) и докато стигнах контракциите вече бяха позачестили. Роси реши, че ще ражда във вода и след като се обадихме на д-р Дончева и в болницата, за да пълнят басейна, тръгнахме. По пътя Роси беше много спокойна и си говорехме, макар че контракциите бяха станали много чести. Преди да влезем тя помоли мъжа си да излее шише вода пред нея, за да й върви като по вода 🙂
В болницата
В болницата ни посрещнаха и вече подготвяха басейна. Качихме се в стаята, където с безценната помощ на таткото и Оля попълнихме всички декларации и сложих болничните одежди. Д-р Дончева вече беше пристигнала и ме прегледа. Разкритието беше пълно и това ми даде нови сили. Запътихме се към родилна зала и въпреки че басейнът едва беше започнал да се пълни и водата изглеждаше недостатъчно, аз настоях да вляза него. Пространството, което се създаваше от прозрачно чистата вода, шумът на маркуча, който продължаваше да тече, стената на басейна, която ме пазеше от околния свят, просто ме теглеха натам. След като се потопих, допирът и топлината на водата ми донесоха успокоението, от което имах нужда в този момент.
Олга: Влязохме в болницата малко след 12 часа, басейнът не се беше напълнил все още и се заехме с обичайното попълване на документи. Роси вече се беше вглъбила в себе си, беше очевидно, че процесът върви с пълна сила.
Дойде д-р Дончева и установи, че разкритието вече е пълно. Притеснявахме се, дали ще има време да се напълни басейнът, но Роси все още държеше да ражда в него. Попитах д-р Дончева – „Може ли аз да поема бебето?”, а тя за моя изненада се усмихна и каза „Разбира се” 🙂
Роси влезе за малко под душа, започнаха напъните и с нея и таткото трябваше почти да тичаме към родилна зала. Басейнът не се беше напълнил достатъчно все още, но въпреки това Роси влезе вътре, имаше нужда от това „лично пространство”. Таткото застана до главата й. През времето преди да се роди бебето се напълни още малко, така че беше покрита някъде до талията може би.
Незабравимият миг
Оля и мъжът ми бяха до мен, без почти да издават присъствието си и едновременно с това усещах подкрепата им. Както и предишните пъти не се наложи да чакаме дълго – с втората контракция телцето на бебенцето ни се изхлузи от мен – топло, гладко и живо. Оля я хвана и ми я подаде веднага, а усещането да я гушна в този момент заедно с таткото беше несравнимо. Времето сякаш спря.
Олга: От там нататък всичко се разви бързо. Мисля, че в суматохата успях да пусна музика и да запаля свещичка, подготвих си фотоапарата и тръгнах да си слагам ръкавици. В този момент Роси каза, че бебето излиза. Д-р Дончева я помоли да се обърне, защото беше на колене (не че е пречка 🙂 ) Нямаше време за ръкавици, просто се наведох и поех бебето, така както си бях – с голи ръце. В рамките на няколко секунди усетих допира на нежната бебешка кожа в ръцете си и го подадох на Роси.
Роди се момиченце, голямо и оформено, порозовя и изплака веднага. Стори ми се невероятно красива. Беше малко след 1 часа през нощта на 12 май. Кръстиха я Биляна.
Плацентата се роди около половин час след това извън басейна. Имаше малко шевове с местна упойка. Бебето беше добре и след кратките обичайни процедури (обработка на пъпчето, теглене и мерене) я върнаха на мама.
В заключение
Сега, след като всичко мина, ми се струва, че цялото раждало е било като един миг. Благодаря сърдечно на всички, които бяха с мен преди и след това и на екипа, който се съобрази с всичките ми желания по отношение на раждането – пъпна връв, ваксини, слагане на бебето на гърда. Всички бяха изключително внимателни и любезни, което заедно с прекрасните условия в болницата направиха престоя ми там дори приятен 🙂
Олга: Всичко се случи много бързо и беше емоционално и вълнуващо. Далеч съм от мисълта, че направих кой знае какво, но все пак за мен това беше историческо събитие 🙂 Радвам се, че този първи опит беше точно такъв – леко и напълно естествено раждане във вода. Както и с първото ми раждане като дула, и тук късметът на начинаещия беше с мен, вероятно, за да имам сили да посрещна следващите предизвикателства. 🙂 Безкрайно съм благодарна на семейството, че споделиха тези мигове с мен.
Историята е предоставена от Олга Дукат и doula.bg. За повече информация за подготовка и раждане, потърсете специалистите от doula.bg.
Още истории за раждане:
