Включвайте децата в решенията, които ги засягат

Мирослава Делчева – Пепелджийска е сред лекторите на форум „Трудните” деца в семейна и училищна среда”, който ще се проведе на 22 март в София. Магистър по фармация, класически хомеопат и шуслеров терапевт, тя прави обучения за емоционална грамотност за деца, курсове за родители и учители по емпатия, ненасилствена комуникация и емоционално здраве. Мотивира я желанието да подкрепя хората по пътя към по-добро качество на живот в здравословен, емоционален и психически план. А този път започна от детството, когато децата имат нужда да бъдат разбирани и подкрепяни, но това не винаги е ясно за възрастните и децата биват наречени „трудни”.

Говорейки за отношенията в семейна и училищна среда, често обсъждаме така наречените «трудни» деца. Каква трудност отразяват те?

Трудността при възпитанието и преподаването на някои деца идва най-вече от проблеми с концентрацията, изразяването на агресия, хиперактивност. Но е добре да се внимава с поставянето на етикети и диагнози, тъй като всяко дете е различно и не може да се поставя в категории. А общуването чрез такива етикети с детето се превръща и в самосбъдване, тъй като се променя отношението на учителя/родителя и детето свиква да се държи както се очаква от него, според етикета, и да не полага усилия.

На какво ни учат «трудните» деца?

Обикновено поставянето на етикетите за трудни и лесни деца идва от нивото на послушание на децата и от желанието на родителите и учителите малките да изпълняват това, което им се каже, с възможно по-малка съпротива.

Въпросът обаче е следния – ако децата, като малки, са послушни и лесни за отглеждане, доколко ще са подготвени за живота, когато пораснат? И какви искаме да бъдат като възрастни? Ако искаме да са самостоятелни, да взимат лесно решения, да отстояват себе си – тогава дали най-доброто, на което може да ги учим, е да слушат и да са дисциплинирани на всяка цена?

Какви са успешните стъпки към преодоляването на обучителни, поведенчески и емоционални трудности у децата?

Първата стъпка е да приемаме децата такива каквито са, да сме толерантни към различието, да търсим индивидуалния подход към всяко дете, да видим кои са силните му страни. Да търсим сътрудничество между родителите и учителите. Да насочим към подходи, които могат да помогнат като психотерапия, хомеопатия.

Нужна е и промяна на нагласите – израстване на обществото като цяло и приемане на факта, че децата са уникални личности, които следва да се уважават, да се включват в решенията, които ги касаят, а не просто всичко да им се налага от някой.

Кога и как оказва помощ хомеопатията в процеса по отглеждане на «трудни» деца?

Хомеопатията е холистичен и индивидуализиран подход. Затова тя може да подкрепи всяко дете в неговото развитие – от раждането през различните периоди на израстване – в специфичните физически и емоционални трудности, които то преодолява.

Най-честите емоционални проблеми, за които родителите търсят помощ с хомеопатия са агресията, ревността към ново дете в семейството, емоционални травми от раздяла на родителите, семейна среда на конфликти и скандали, трудно отделяне и тръгване на детска градина, проблеми с ученето. В тинейджърска възраст това са хранителните разстройства, депресия, употреба на наркотици.

Хомеопатията може да бъде много полезна при Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието, който е все по-често срещан при децата и на форума на 22 март ще обърна повече внимание на това.

Форумът „Трудните” деца в семейна и училищна среда” е насочен към родители, педагози и хора, които работят с деца. Той се фокусира върху темите за приобщаващо образование, емпатия, образователни, поведенчески и емоционални трудности, както и възможни подходи и начини за подкрепа на детско развитие.

Вижте програмата и другите лектори на форума.