Вирусът на Епщайн-Бар – митове и реалност

Темата за херпесните вируси и децата винаги е била актуална, но в последно време е повече от всякога на дневен ред.

Много често с неговото наличие се обясняват редица симптоми при малките деца: от подуване на лимфните възли и честите респираторни заболявания до някои здравословни проблеми, свързани с онкологията.

Ако истински обичате бебето, отложете целувките

Всички вируси, които причиняват херпес имат еднакъв или сходен произход и редица общи белези. На първо място това е фактът, че те се предават от човек на човек изключително лесно, като това най-често става чрез телесните течности – слюнки, назална слуз, кръв, лимфна течност, както и от секретите, които преминават от майката към детето по време на бременността и раждането.

Повечето от тези инфекции се проявяват с малко или с никакви симптоми. Изключение прави единствено варицелата.

Спецификата на херпесните инфекции е, че попаднал веднъж в организма, вирусът остава там завинаги. Почти всеки възрастен е носител на поне един или няколко херпесни вируса и на практика са заразоносители, без дори да подозират за това.

На пръв поглед вирусите, предизвикващи херпес изглеждат безобидни, но истината е, че могат да предизвикат много сериозни здравословни проблеми. Трябва да отбележим, че това се случва предимно на хора със силно занижен имунитет – такива, които са претърпели сериозни хирургични интервенции, химиотерапии, боледуват от СПИН, имат вродена имунна недостатъчност или някои генетични заболявания.

Какви са херпесните вируси, кои хора са заплашени реално от него и можем ли да се избавим от него?

Херпесните вируси са цяла група патогенни микроорганизми, които са сходни по структура, но могат да причинят различни по вид и тежест инфекции при хората.

Заболявания и вирусите, които ги причиняват:
Херпесен вирус тип 1, той най-често причинява характерен обрив по устните и носа
Херпесен вирус тип 2 е причина за гениталният херпес
Херпесен вирус тип 3 причинява варицела и херпес зостер
Херпесен вирус тип 4 е вирусът на Епщайн-Бар (EBV) и е причина за мононуклеоза
Херпесен вирус тип 5 представлява цитомегаловирус
Херпесните вируси от тип 6 и 7 се свързват с развитието на розеола

ВСИЧКИ ХЕРПЕСНИ ВИРУСИ СА ОПАСНИ ЗА БЕБЕТАТА още от вътреутробното им развитие. В рисковата група влизат майки, които преди началото на бременността са имали контакт с вируса на херпес симплекс или с цитомегаловирус и са били заразени по време на самата бременност. Ако жената е прекарала инфекция в детско-юношеска възраст, тя придобива имунитет, а това би защитило бебето й.

Важни правила, ако ще ходите на гости в дома на новородено

Тъй като дори при прекарана инфекция, вирусът остава в организма, неговата активност може да бъде подтисната със специални медикаменти, които възпрепятстват неговото възпроизвеждане и развитие. Ако инфекцията се развива асимптомно, приемането на антивирусни имуномодулатори не се налага.

Ако в кръвта на пациенти с леки или отсъстващи симптоми бъдат открити антитела, лечение също не се налага.

Най-загадъчният и популярен сред херпесните вируси е този на Епщайн-Бар (Epstein-Barr – EBV).

Заразяването с този вирус обикновено става в детска или юношеска възраст, оставайки там завинаги. Това означава, че почти 80% от възрастните хора вече имат изграден имунитет към него.

В повечето случаи вирусът не се проявява по никакъв начин. Само при някои хора са възможни леки неразположения. В дуги случаи обаче вирусът на Епщайн-Бар обаче може да предизвика инфекциозна мононуклеоза. Първият симптом, който детето развива е повишената температура, тя е висока и е добре да бъде понижена с антипиретици. Характерно е, че детето поддържа повишена температура седмица-две, а понякога и повече време. Между втория и четвъртия ден се появява възпаление на сливиците, съпроводено със затруднено гълтане, фаринкса е подут и зачервен, а по сливиците се появяват бели полипи. Тази клинична картина е съпроводена от обща отпадналост, втрисане, изпотяване, загуба на апетит, главоболие. Увеличава се размерът на лимфните възли, променената им големина често е видима с просто око, а големината им често достига до големината на гълъбово яйце. Увеличена е и третата сливица, което е причина за затруднено дишане.

Увеличават се размерите на далака и черния дроб, но рядко това е съпроводено с обрив, болки в корема, гадене, повръщане или жълтеница.

Поставянето на точна диагноза се прави чрез пълна кръвна картина. Именно чрез нея се доказва наличието на атипични мононуклеарни клетки или вируцити, характерни за мононуклеозата. Нужно е да се направи ултразвуково изследване на коремните органи, за да се определи има ли увеличение на далака и черния дроб, а така също е добре да се направи изследване на венозна кръв за наличието на антитела към EBV. При необходимост се правят и някои други биохимични кръвни тестове.

Заболяването продължава от 2 до 4 седмици, през които детето е унесено и сънливо. След това настъпва подобрение, а пълното възстановяване най-рано след месец-два от началото на заболяването.

Лечението, както и при редица други вирусни инфекции, е симптоматично. Децата трябва да приемат много вода и течности, чай, компоти, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Лечението не налага използването на антибиотици, ако не са налице усложнения. Добре е да се знае, че ако се използват антибиотици от групата на пеницилина за лечение на мононуклеоза е възможно да се появи характерен обрив.

В случай на бактериални усложнения, антибиотикът трябва да бъде назначен от педиатъра след изготвянето на щателна антибиограма.

Тъй като общата клинична картина е тежка, често родителите и педиатрите се притесняват да оставят детето без по-сериозна терапия, но прилагането на антибиотично лечение няма да ускори лечението.

Инфекциозната мононуклеоза е остро заболяване, което рядко може да се превърне в хронично, с благоприятна прогноза. Едно от честите усложнения е прекаленото увеличение на далака, поради което лекарите насрочват ултразвуково изследване но този орган и препоръчват преболедувалите да не се натоварват физически поне месец след преминаването на последните симптоми. Поради тази причина по-големите деца биват освобождавани за известно време от занятията по физическо възпитание в училище.

Лимфните възли влизат в нормалните си размери между половин и една година след прекараната инфекция, като не се изисква допълнително лечение.

Ваксинациите и други планирани медицински манипулации е възможно да се извършат след отшумяването на основните симптоми и окончателното стабилизиране на детето.

Макар често родителите и лекарите да се тревожат прекалено от мононуклеозата и наличието на вируса на Епщайн-Бар, всички трябва да знаят, че той не е причина за всяко неразположение, макар да се свързва с честите остри респираторни вирусни инфекции, аденоиди, запек, безсъние, оупизъм, обструктивен бронхит, алергични реакции на организма и т.н.

Вирусът на Епщайн-Бар не е причина за злокачествени заболявания, каквато информация може да се намери в интернет. При определени обстоятелства, той може да предизвика някои недоброкачествени процеси в организма, но констатираните случаи до момента се отнасят единствено до деца от страните в екваториалния пояс. Учените допускат, че това се дължи на някой особености на расите от този пояс, както и вероятността от едновременно заразяване с вируса на Епщайн-Бар и вируса на малария. Уязвими са и хората, които имат сериозни увреждания на имунната система.

Реално преобладаващите случаи на заразяване с вируса на Епщайн-Бар не застрашават човешкия живот, а мононуклеозата не е доживотна присъда. В някои случаи може да са налице всички типични симптоми на мононуклеоза, а вирусът на Епщайн-Бар да не бъде изолиран. Изследванията показват, че подобни симптоми съпътстват заразяването с други патогенни вируси, като например – цитомегаловирус, аденовирус, токсоплазма.

Принципите за диагностициране, лечение и наблюдение на пациентите обаче остават същите, а търсенето на „виновника“ не винаги е необходимо.

www.moirebenok.ua