Важните неща, на които да научим децата, преди да ги пуснем навън сами

Какво е нужно, за да не се притеснявате да пускате децата си навън сами, както и те самите да не се притесняват, когато са сред други хора без вас?

След първите няколко години от раждането до предучилищната възраст, децата са около вас и вие непрестанно се грижите за тяхната сигурност и защита. Но времето лети и ето че идва момент, в които детето трябва само да се грижи за своята безопасност, когато вие не сте наоколо.

Въпросът за сигурността на децата, в моментите, в които не ги държим за ръка в днешно време е от особена важност, тъй като светът около нас понякога може да е доста враждебен.

Какво е важно да знаят децата и как да ги научим да си взаимодействат в непознатите възрастни правилно?

Помогнете на детето да изгради своя представа за непознатия.

Разкажете на детето си, че непознатите хора не е задължително да са лоши, но между тях понякога могат да се срещнат и такива, които не винаги са добри. Непознатият човек може да е мъж, жена, баба, дядо или друго дете. Основното нещо, което детето трябва да разбере е, че не бива да се доверява на непознати хора, дори ако те са му казали името си или дори ако твърдят, че познават родителите му. Когато детето ви иска да си играе с друго дете, научете го, че това може да стане, само ако и неговите родители са му позволили.

Защо детето не е добре да се доверява на непознати?

Има деца, които контактуват лесно с околните и са готови да се запознаят и заприказват с всеки срещнат, а повечето от тях дори да разкажат подробности да себе си и за семейството си. Да бъдат открити и откровени децата до три годишна възраст, е нормално, защото те обикновено са придружени от родителите си, които могат във всеки един момент да прекъснат разговора. Но ако детето е по-голямо и продължава безрезервно да приема за нормално да го заговарят всякакви хора, то има риск да не прецени правилно някой непознат и да попадне в рискова ситуация.

Важно е децата да знаят следното:

Когато някой непознат се приближи до детето твърде много е добре то да се отдръпне и да се отправи към някой, когото познава и да съобщи, че някой му се натрапва.

Особено важно е децата да се научат, че ако някой иска да им даде нещо или ги моли те да му услужат с него, е по-добре, децата да умеят да откажат и да се отдръпнат своевременно.

Ако детето отива или се връща от училище само, научете го да не влиза в непознати дворове и входове, дори някой настоятелно да го моли за това.  Най-добре е в такива случаи децата да знаят и да могат да се обадят по най-бързия начин на някой близък.

Когато децата ви са вече достатъчно големи, за да ги пускате сами навън, научете ги да ви се обаждат и винаги да ви съобщават къде се намират – при съседското дете или на детската площадка. Това ще им създаде полезния навик да съобщават на родителите си своето местонахождение.

Разигравайте възможни етюди у дома, които биха могли да се случат навън с непознати

Например: Среща с непознат

Единият родител може да играе ролята на непознатия. Той може да предложи на малкото дете да се сприятелят, като за целта се доближава твърде близо до детето. Детето трябва да се отдалечи от него незабавно и да отиде при другия родител, за да му съобщи, че един непознат човек го е заговорил.

Можете да разнообразявате играта с различни „примамки“. „Непознатият“ може да е любезен или да се е наранил и да моли за помощ, а може да е настоятелен и да изглежда заплашително, може да е и страшен и да принуждава детето да тръгне с него.

Ако възрастният е агресивен непознат, той може да принуди детето да тръгне с него. В тази ситуация той е особено опасен за детето. В такава ситуация детето трябва да знае, че може и да не успее да се измъкне от ръцете на възрастния, затова е добре да му обясните, че в подобни ситуации трябва да вика с пълно гърло. Само плач и писъци може да не помогнат, тъй като околните могат да решат, че детето е с човека, които го води, а то просто се противи. Детето трябва да извика „Помощ! Не познавам този човек! Това не е моят татко (дядо, майка, баба).“

Можете да разиграете подобен етюд с детето у дома. Важно е детето да не се срамува да вика силно за помощ.

За съжаление почти в 80% от случаите на насилие над деца се извършва от хора, които те познават по една или друга линия. Поради тази причина често познатите са дори по-опасни от напълно непознатите. Ето защо е много важно да научите детето си да знае кой има право да го взима от детската градина, училище или извънучилищни занимания. Проверете и се запознайте с условията на охрана на местата, които посещава вашето дете. Можете да направите един лесен експеримент, като се опитате да влезете в сградата без да се представите или да се опитате да вземете непознато дете. Ако успеете, това ще е много лош знак.

Направете списък на лицата, които могат да взимат детето ви и го предайте на персонала, помолете ги да ви се обаждат винаги, ако някой непознат дойде да го вземе.

Научете детето си, че ако някой непознат – приятел, съсед, учител, познат, го покани да тръгне с него, то винаги трябва първо да ви се обади и да поиска разрешение да отиде там, където са го поканили.

Обяснете на детето си, че нито един възрастен, било то познат или непознат няма право да го докосва и да извършва с него действия, които го объркват и са му неприятни. Много важно е детето да знае, че никой не може да му забранява да споделя с родителите си какво му се случва.

Тези разговори трябва да са много внимателни и постепенни, така че да не изплашат детето и да не се превърнат в причина за раждането на различни комплекси. Най-добре е да се потърсят различни занимания, където децата заедно с родителите си и с други деца да обсъждат тези въпроси и да разберат как да действат в подобни ситуации.

Въпреки всичките си родителски страхове, опитайте се да възпитавате в детето си положителни чувства към околните, учете го, че хората са добри, макар понякога да се срещат и такива с лоши намерения.

Ако детето се загуби

Колкото и да са внимателни родителите, понякога се случва и тази беда. За да сте по-спокойни, ако такава ситуация настъпи, научете детето как да реагира в такъв случай.

Най-важно е да знае следните две неща:

–  Първо да спре.

–  Второ силно да извика: „Изгубих се!“

Кажете на детето си, че в такъв случай е по-добре да остане на едно място и търпеливо да изчака да бъде намерено. Ако някой непознат му предложи да го отведе при родителите му, детето е добре да знае, че не трябва да се съгласява и не трябва да тръгва никъде с непознати хора, а категорично да каже: „Не, аз ще чакам татко и мама тук!“

Изиграйте подобен етюд у дома, за да сте сигурни, че детето ви е разбрало правилно. Играта ще помогне на детето ако попадне в подобна ситуация реално, да си спомни алгоритъма на действие и да направи това, което е правилно.

Когато разигравате тези ролеви игри с детето си е добре да сменяте ролите си, така че дори детето в даден момент да играе ролята на „непознатия“. Така то ще разбере, че има хора, чиито мотиви не винаги са добри и ще осъзнае правилния модел на поведение.

Практически съвети за родители, които искат да научат децата си на безопасно поведение:

От ранна възраст опитвайте вместо забрани да формулирате искания.

Вместо: „Не тичай надалеч!“, казвайте: „Бъди там, откъдето можеш да ме виждаш и където аз ще те виждам.“

Бъдете пример за внимателно и безопасно поведение за своето дете: слагайте си колана в колата, не пресичайте улицата на червено, не се доверявайте на непознати.

Отнасяйте се с уважение към чувствата, мислите, мнението и личността на детето си, не му се подигравайте и не му внушавайте мисълта, че трябва да се подчинява на някого, само защото той е по-възрастен. Така детето ще се научи, че останалите възрастни също трябва да го уважават и няма да позволи на някой непознат да го манипулира и тормози.

Не плашете децата си със страшни истории, по-добре разигравайте различни житейски ситуации, така че да формирате желаното поведение в детето си.

Не се притеснявайте да търсите помощ и различни форми за обучение по безопасност, както и помощ от детски психолог.

Не карайте детето си да прегръща хора, които не харесва или не познава достатъчно, както и  да бъде излишно учтиво, ако това не му идва от само себе си. Понякога излишната учтивост може да се изтълкува погрешно, а това няма да е от полза за детето ви.

www.moirebenok.ua