Преди два дни с тригодишната ми дъщеря се приготвяхме да излизаме на разходка, както правим всеки ден. Но една нейна забележка ме накара да се замисля и да споделя това, което изпитах в онзи момент, след разговора ни. Докато се обличах и гримирах, детето постоянно ходеше след мен и ми задаваше въпроси все едно бях на постоянно интервю.
– Мамо, защо си слагаш гердан?
– Ами така, за да съм по-красива – отвърнах аз.
– А защо си слагаш обички?
– Ами майките си слагат гердани, обици, за да са по-красиви.
– А червило? – продължаваше да пита малката ми любопитка.
Вече усещах, че леко започвам да се изнервям след като ме беше поразпитала преди това и за дрехите. Точно се канех да й отговоря вече малко по-троснато, когато чух нещо, което ме накара да притихна и да я целуна.
– Мамо, сложи си и усмивка! – каза простичко детето.
Тези думи ме докоснаха толкова силно, тя знаеше, че мама ще бъде най-красива навън с усмивка, а не с гердани, обици, грим и всичко, което ние така старателно правим, но често забравяме да си сложим и усмивка. Детето знаеше, че това е най-красивото нещо, което мама може да сложи.
Тогава се усмихнах й казах.
– Благодаря ти, слънчице, че ми напомни, наистина щях да забравя.
Тогава се почувствах фалшива. Всичко, което правим преди да излезем навън, сякаш е един вид маска, опитваме се да скрием липсата на усмивки зад дрехите, бижутата, грима, прическата. Може да успеем да се скрием от себе си, да се покажем пред другите добре изглеждащи външно, но на децата нищо не им убягва. И точно когато сте най-улисани и усърдни в това да се прикривате, тогава те ще Ви напомнят да бъдете себе си, щастливи и усмихнати.
Човек няма нужда от нищо, когато отива навън, само от една усмивка и от едно детско напомняне.
Благодаря ти за урока, винаги преди да излизам от вкъщи, ще знам кое ме прави най-красива.
източник: www.gnezdoto.net
автор: Весела Величкова
