Царе на безпорядъка

Ако едно време безпорядъкът у дома се е изчерпвал с някой и друг чорап под канапето, шепа изпаднали от джоба ви стотинки и случайно изпусната носна кърпичка… пригответе се за тих ужас. Появи ли се дори само един-единствен наследник, пръснатите из къщата всевъзможни предмети изведнъж се умножават петдесетократно. Сами си направете сметка какво се случва след появата на номер две. А зададе ли се и номер три, ви съветвам направо да си търсите по-широко и за предпочитане минималистично обзаведено жилище.

Защо ли? Защото в случая проблемът далеч не се изчерпва с това, че всички стаи изведнъж ще се окажат заринати с дрънкалки, книжки, колички, кубчета и парчета от пъзели и строители с разнообразни форми и размери. Все пак нали играчките са затова – да се играе с тях, пък ако ще основната им функция да се изчерпва с това да бъдат разхвърляни във възможно най-много и различни посоки, за да могат на следващия ден да бъдат дълго и безрезултатно търсени. Естествено от вас, загрижените родители, докато малкият виновник ви е увиснал на крачола и се дере с цяло гърло “Къде ми е мечо? Искам си мечоооо!”

Но както вече казах, играчките са по-малкото зло. Далеч по-страшното е, че кухненската посуда, колекцията от сувенири, канцеларските материали на мама, инструментите на тати – и въобще всичко, което не е вързано, пришито или залепено на мястото си, изведнъж се озовава някъде другаде. И то в най-затънтеното и неочаквано ъгълче. И то точно когато най-много ви трябва.

Само няколко примера: намирала съм тавичка за печене под леглото, четката за дрехи в дъното на шкафа с тенджерите, шишето с шампоан под бюрото в хола (отворено, разбира се), огризка от ябълка в канала в банята, и т.н., и т.н. Без да броя специалните детски скривалища, където сума знайни и незнайни вещи изчезват безследно, докато на някакъв далеч по-късен етап родителското тяло случайно не се натъкне на тайното кьоше и скътаните там съкровища.

Какво ли не съм пробвала в стремежа си да намаля щетите. По едно време облепях вратите на шкафовете с тиксо, за да огранича достъпа, но малкият хитрец за отрицателно време се научи да го разлепя, прерязва, разкъсва, изчегъртва с нокти и зъби или с две думи – да обезсмисля поставянето му. А откакто и сестра му взе да се включва, вече съвсем не мога да насмогна с лепенето. Опитах и от онези специални механизми за заключване – модерната алтернатива на едновремешните райбери. Е, тези от едната серия изобщо отказаха да се прикрепят за вратите. С другите нямаше проблем, но не мина много, и малкият някак успя да разглоби единия на съставни части – как го е дърпал, с какво го е ръчкал, само той си знае. Другият пък си изпати след едно твърде разсеяно и особено рязко дръпване (мое или на таткото, вече не помня), и с това се приключи и с тази идея.

Положението придобива особено отчайващи размери, когато малките дяволчета станат достатъчно високи, за да си отварят сами вратите между стаите – или достатъчно находчиви да примъкват отдолу стол, на който да се покатерят. Като прибавим и факта, че новите дограми не са снабдени с ключалки на балконските врати като тези от доброто старо време, и вече започва да ви се изправя косата. Затова и вратата на холната тераса у нас в момента е с демонтирана дръжка – калпазанинът си умираше да обстрелва преминаващите съседи и нищо неподозиращите клиенти на кафенето долу с разнокалибрени снаряди. Добре че пресякохме тази порочна практика, преди да е заякнал повечко, че на терасата държим и едрогабаритни предмети като саксии, шейни, колела. Да му мислят случайните минувачи!

Остава, разбира се, възможността да превъзпитате отрочето си. Да го научите на ум и разум, ред и порядък, смирение и послушание и въобще ред такива полезни умения. Така най-добре ще пресечете злото от корен, както се казва. Е да, но ние се мъчим да му набием всичко това в главата, още откакто се е родил. И до момента сме го докарали, ако ми позволите да цитирам осъвременената поговорка, до гъстата гора от криви круши. На някой случайно да му се намира брадва?

Автор: Десислава Сивилова