Татковците са супергероите в очите на своите малки синове и дъщери. Затова целувката по нослето сутрин за „Добро утро“ или вечер за „Лека нощ“ от мнозина се счита за неприемлива. Но нека приемем, че дори супергероите понякога се размекват и правят грешки.
Ето кои са трите най-често срещани грешки, които татковците допускат със своите малки деца:
1. Грешка №1: Татковците са прекалено сериозни
Или поне се опитват да се правят на такива, особено когато искат да респектират или да кажат нещо на детето. За много татковци да си преправят гласа или да допуснат нотки на нежност е недопустимо.
Но факт е, че децата реагират положително и възприемат по-лесно онова, което им казваме с мек и приятелски тон, отколкото ако се опитваме да ги респектираме с характерната за възрастните интонация и глас и макар мъжете по-често да не се вслушват в чужди съвети, е добре да знаят, че не строгият, а ласкавият глас ще утеши детето и ще го накара да вникне в онова, което се опитвате да му кажете.
2. Грешка №2: „Сега съм уморен!“
Нормално за всеки човек, прекарал 9-10 или повече часа на работа, в края на деня да е изчерпан, уморен и нервен. Но децата в повечето случаи с нетърпение очакват татковците след работа.
Затова би било повече от полезно да съберете една последна порция сили и да я посветите на детето си. Да му кажете „сега съм уморен, ще играем после“, след като то цял ден е очаквало да отворите вратата, може да му подейства крайно демотивиращо. Колкото и да сте уморен отделете време за една играна на пода, кратка гоненица в двора или половинчасова разходка.
Тези моменти ще се превърнат в безценни както за детето, така и за вас и ще ви донесат взаимно усещане за доверие и взаимност. Всеки родител трябва да знае, че моментите на близост с малкото дете са преброени. Помислете – един ден сигурно ще имате достатъчно време, но ще има ли с кого да го споделите. Децата порастват твърде бързо и отлитат от нас, затова да се насладим на детството им заедно с тях, докато са малки е безценен дар.
3. Грешка №3: Татковците смятат, че мама е №1 за всичко
Раждането, кърменето, първите месеци от живота на бебето, безсънните нощи – всички тези „привилегии“ много татковци признават безусловно, а някои се радват на това удобство. Но дори първата годинка от живота на детето да е изпълнена с постоянното майчино присъствие, то подрастващото дете вече има нужда и от таткото. Малкият човек осъзнато търси различни контакти от постоянния с мама, а и тя има нужда от време за себе си понякога – помислете за това!
Ето защо всеки татко трябва да опита да влезе в храма, наречен „мама и бебе“. Включването в ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието е добре да се комбинират с повече време за игри с малкото дете. То е свикнало да прави всичко с мама, но тати може със закачка да промени това. Например, ако детето е свикнало мама да чете приказката за „Лека нощ“ , тати може да предложи да я замести, като наред с това използва артистичния си талант, така че да направи заспиването истински желан момент и на следващата вечер детето само да го потърси за приспиването.
Най-важно е да обичате децата си, да споделяте с тях всеки свободен момент и да се наслаждавате истински на родителството си!
Превод от newparent.com
