Той бе българския Езоп
Пейо Колев © Изгубената България www.lostbulgaria.com
Той е Младен Волен, Раликор, Димитър Ралин, Ралко или просто Радойа. Той бе българския Езоп. И като Езоп беше много сериозен човек. Защото най-сериозните неща се казват под формата на хумор. Днес щеше да навърши 89 години Радой Ралин роден на 22 април 1923 г. в град Сливен.
Радой Ралин е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) а после право в Софийския университет (1945).
За първи път негово стихотворение се печата през 1931 г. в Сливенския детския в. „Изгрев“ а първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939–40 г. във в. „Бургаски фар“.
Творческия път на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където „добро и зло кипят в едно тесто“.
Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда пак от оная елегична тревога за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Книгата му „Люти чушки“ е изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. С времето Ралин сатирика стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).
Радой Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство оставяйки уникално и цветущо наследство в речта с което ще бъде запомнен от поколенията. За да си спомним за него, ето част от интервю, което Иван Бакалов взема през 2002 г.:
– Често се обявяваш против алкохола, в полза на секса. Защо?
– Аз не пия. Аз съм за секса. Пие, който не може. Не мога да обвиня младите сега, че пият. При това, че и жените пият повече. Може би всички са еднакво недоволни. Сигурно сексът не върви много напредничаво в таз страна. Какво да говорим? Чисто и просто на хората не им е нито до държава, нито до мокрене на котето.
– Защо ние българите сме малко задръстени по отношение на секса?
– Навремето Васил Чертовенски го каза много хубаво – Аспарухе, Аспарухе (тегли една псувня), на кръстопът и кучетата не пикаят, ти си взел държава да основаваш… Какво да се прави?
Някои читатели ще приемат словата му за израз на простотия, други ще се засмеят, но каквато и да бъде читателската реакция, Радой Ралин ще остане завинаги част от българската култура, защото той е прозрял, че най-сериозните неща се казват под формата на хумор. Освен темите за секса, Радой Ралин е най-прочутият критик на режима у нас преди 1989 г. При комунизма той е прочут като забраненият сатирик, шутът, който осмива властта.В началото на 90-те години често е интервюиран заради славата му на чешит и дисидент. Въпреки, че се отказал от специално гласуваната му пенсия, той често повтарял за пенсионния фонд, за това, че новата власт също мъчи народа, и т. н. Затова и при новата власт пак станал неудобен. Мнозина го смятали за луд, за прекалено екстравагантен.
В статията са изпозлвани материали от Уикипедия, блога на Elika “Минало и бъдеще: Спомен за Радой Ралин – 2 част”
2,696 преглеждания
