Тими Провала. Светът е полудял! (откъс от книгата)
от Стефан Пастис
Шокиращ пролог.
Ако всичко мине, както съм намислил, ще искате да прочетете книгата докрай.
Всички сме яко загазили, когато не можем да различим добрите от лошите.
Кажете го обаче на фотографите, струпали се около входа на хотела.
Кажете го и на тълпата сеирджии, които искат да зърнат какво става.
Кажете го и на полицаите, които напразно се опитват да си пробият път.
За да прекарат лошия.
Същия този лош, точно в 9:07, го ескортират през въртящите се врати на хотела към експлозията от светкавици.
Затова и пред очите му блести ярка топка светлина.
Затова не може да види лицата в насъбралата се тълпа.
Тъкмо тогава едно ченге блъска фотограф. Някой изпищява. Една жена припада.
И лошия го блъскат през тълпата.
На ръцете му има белезници.
Обувките му са малко поизносени.
Светът е полудял.
Доброто се превърна в лошо.
Глава 1
Фойерверките са на ход
Друга такава заря не сте виждали.
– Сядай, Тими – нарежда мама.
– Искам да гледам.
– Няма какво да гледаш – заявява тя.
В мига, в който го казва, огромен бръмбар избухва на предното стъкло на колата ни.
– О-о-о, този беше суперски – заявявам. – Пък и пъстричък.
– Тими, остават ни стотици километри – напомня мама. – Сядай, ако не искаш да спра колата.
Облягам се назад. В същи момент ме притиска ръката на полярната ми мечка.
– Ау! – крещя аз.
– Сега пък какво? – пита мама.
– Полярната ми мечка ме фрасна.
Самата истина. Прави го всеки път, когато види фолксваген.
– Прекали – заявява мама и докато се усетя, отбива взетата под наем кола на паркинга пред мотел „Звездно небе”.
– Не можеш да спираш тук – предупреждавам мама. – Намираме се по средата на пущинака.
Тя дори не отговаря. Просто слиза от колата и казва нещо на Портиера Дейв, който спира своя автомобил точно до нашия.
Портиера Дейв е гадже на мама. Казва се Портиера Дейв, защото беше портиер в блока ни. Сега обаче си е намерил работа някъде далече и затова използваме безценната ми пролетна ваканция, за да му помогнем да се премести.
А това е пълна трагедия.
Трагедия е, защото на стотици километри около нас има само царевица.
Трагично е, защото през всичкото време ни приглася любимият кънтри музикант на мама, Слим Читлинс.
Трагично е заради ефекта, който оказва върху едно момче на другия край на света.
Това момче се казва Йержи Плимкин.
(Няма страшно, ще ви обясня по-късно.)
Глава 2
Запознайте се с Йержи Плимкин.
Йержи Исмавич Плимкин е от някъде, дето не е тук.
Той няма книги.
Този факт беше открит от съученичката ми Туди Тулулу, почитателка на мира, спасителка на света, когато видяла кръглото лице на Йержи във вестникарска обява.
Вестникарска обява
Семейството на Йержи Плимкин няма книги, които Йержи да чете…
Бихте ли помогнали?
И така, Туди организира благотворителна акция „Йержи Исмавич Плимкин, беден и посърнал“. Името му може и да не струва, но акронимът си го бива:
Йип Бип
И така, Йип Бип организира продажба на печива, миене на автомобили и надпревара с велосипеди, докато не събраха достатъчно пари, за да купят книги за горкичкия Йержи Плимкин.
Сумата беше следната:
– Нула долара и дванайсет цента – прочете Нунцио Бенедичи, вицепрезидент на Йип Бип.
– Какво? – възкликна шокираната Туди Тулулу на ежемесечната среща на Йип Бип. – Повторете, госпожо вицепрезидент.
– Аз съм момче – отвърна Нунцио. – Няма начин да съм госпожа.
– Все едно, прочети отново.
И така, Нунцио прочете сумата отново.
– Не е възможно – отвърна Туди Тулулу. – На последното събрание имахме сто и двайсет долара, а не сме похарчили нищичко.
– Не знам какво да ти кажа – рече Нунцио и погледна счетоводната книга. – Няма ги.
При тези думи, почитателката на мира Туди направи кратко, но убедително изказване.
„Някой ще умре заради това!!!!!“
2,612 преглеждания
