Съветите на д-р Станчева: С какво да храним детето, когато е болно от остро-респираторно заболяване

От   2017 г.  д-р Малина Станчева е  личен лекар на дечицата от Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ към фондация „За Нашите Деца“.

Д-р Станчева е педиатър и детски невролог с 15 годишен опит. Специализирала в университетски детски клиники в Париж, Франция и Льовен, Белгия. Автор на 27 научни публикации в сборници, български и международни медицински периодични издания в областта на детски болести на обмяна на веществата, клинична генетика, детска ендокринология и детска неврология. 

През първите дни, когато е детето е болно и с повишена температура обикновено губи апетит за по-твърди храни. Ако въпреки температурата е гладно то може да яде препечени филийки хляб, бисквитки, каша, крем, желе, извара, ябълково пюре, рохки яйца, При децата в четвъртото тримесечие на първата година и в началото на втората не трябва да се допуска връщане към кашите от предходните месеца, точно когато вече са се научили да дъвчат по-големи парчета, тъй като често след заболяването е трудно отново да привикнат към това. Не се препоръчва болното да получава и от храни за възрастни.

Препоръчва се временно да се избягват храни като млечните продукти, рафинираните въглехидрати и рафинирана захар. Млечните продукти, увеличават продукцията на слуз и имат проинфламаторни ефекти. При първите признаци на заболяване, дори и при деца, които не страдат от алергия, е добре същите временно да бъдат премахнати от менюто (като това не се отнася, ако бебето се кърми), което би довело да намаляване на храчките и улесняване на отделянето им. От менюто трябва да бъдат изключени „Занимателните храни” (тези, които веднага след отваряне са готови за консумация)-сухи пасти, вафли и др. съдържащи хидрогенирани мазнини и субстанции от типа на гума арабика. Храната трябва да е фино нарязана, да се избягват трудно смилаеми  храни като зеле, варени или сурови зеленчуци, пържени картофки.

Поднасянето на храната и напитките трябва да бъде съобразено с общовалидното правило, че „Окото също се храни”. Може да разведрите детето като измислите нов начин да му ги предложите. Те трябва да бъдат грижливо приготвени, така че да стимулират апетита. Опитайте се да разберете какво най-много му се яде и го сервирайте непринудено, без да го питайте дали му харесва, нито прекомерно да го хвалете, че е хапнало малко залче.

Едно важно правило е болното дете да не се насилва да яде, защото може да повърне или да стане злоядо.

Нуждата от течности нараства, когато детето е с температура и се повишава още повече от топлия и сух околен въздух. Жаждата трябва да бъде утолявана. На кърмачето е добре да се дава вода, чай от копър, без захар. За децата след една година според вкуса им са подходящи чай от мента и лайка, чай от листа от малини  или малинов сироп.

При децата със суха кашлица могат да се използват женско биле, пчелник, бяла ружа, семена от анасон, канела, а при влажна кашлица лопен, мащерка, анасон, живовляк, бял оман, исоп. Билки като градински чай, маточина, гринделия, подбел, африкански  пеларгониум са чудесни тоници и спомагат за разграждане на слузта и стимулират движенията на ресничестия епител на дихателните пътища.

Топлата пилешка супа или зеленчукови бульони, с добавяне на ориз, макарони, фиде са изключително важни за възстановяването на защитните сили на организма. При варенето се отделя цистеин, което втечнява секретите и облекчава запушеният нос и кашлицата. Ако се добави лук и чесън, най-мощните антимикробни вещества в природата, които са истинско средство за повишаване на имунния отговор.

За болните деца газираните напитки са още по-неподходящи, отколкото при здравите, не се препоръчва консумацията и на енергийни напитки при по-големите деца. Вместо това може да се приготвят сиропи от мед, лимон и джинджифил, които са ефективно средство за повишаване на устойчивостта  на организма и подобряване на здравето. Допълнителни билки като чесън, мащерка, куркума, канела, лют пипер могат да усилят действието на този сироп. Други варианти са сиропи от бъз, джинджифил, ехинацея; хрян и бръшлян, комбинации от мед, лимони и наситнени или смлени ядки, плодове и ядки, мурсалски чай, ройбос, настойки от пчелен клей или готови капки с прополис за деца. В интернет могат да бъдат намерени и рецепти за домашно приготвяне на лечебни близалки, съдържащи мед, лимонов сок и джинджифил и сиропи за кашлица. Повечето родители предпочитат да закупят готови форми от аптечната мрежа, съобразени с възрастта на детето и приготвени по специална технология.

Решаващо за оздравяването е точното и редовно приемане на лекарствата Назначенията е необходимо да се спазват, дори и сиропите да не са много по вкуса на детето, а родителите да проявят малко повече настойчивост. Понякога лекарят разбира при следващото посещение, че детето е останало без лечение или не приема комбинацията от предписани медикаменти. Не трябва де се дават медикаменти, без да се допитаме до лекаря, само защото при предишно заболяване са помогнали.

След като детето възстанови апетита си и започне да се възстановява, храненето трябва да бъде разнообразно и съответстващо на възрастта му, но не бива и да се претоварва. След 3-годишна възраст детето може да си поиска само храните, от които има най-много нужда. Ако след седмица апетитът му не се е възвърнал трябва да се консултирате с лекар.

В децата трябва да се възпитава навика да избират чиста храна, да се научат да ценят истинския неподправен натурален вкус на продуктите. Често след боледуване се установяват липса на витамини и минерали, което затруднява възстановяването на детето. Много съвременни родители отхвърлят възможността за даване на „Витамини в шишета”. Препоръчват се свежи сезонни плодове и зеленчуци, които не са претърпели химическа преработка. Една чаша фреш или прясно изцеден сок, осигурява необходимите дневни нужди от витамини  на детето.

Естествен източник на пробиотици за нас българите е киселото мляко, съдържащо Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус и киселото зеле (сурово), всички видове зелена туршия или т.нар сауеркраут. Препоръчват се и други източници, които напоследък навлязоха на пазара като кимчи, мисо и комбуча. Необходимо е да се добавят и пребиотици- бирена мая, чесън, лук, праз, аспержи, банани, ечемик, овесени ядки, ябълки  и др.

Храната трябва да бъде богата на витамин А, който се съдържа в сладкия картоф, моркова, тиквата и спанака, на витамин С, който изобилства в цитрусите, прасковите, шипките, доматите и броколите.

Препоръчват се зърнени каши, пуешко, пилешко, ядки семена, селен  от бразилските орехи, риба тон, сьомга, пълнозърнест хляб, месо, авокадо, есенциални мастни киселини, добавки на куркума. Храни богати на биофлавоноиди са чушката, ягодата, броколите, спанака, мангото и папаята.

Яйцата са източник на протеини и вит.Д, които подпомагат абсорбцията на калция. Те съдържат желязо, вит.А, В и са чудесен начин да се подсили имунната система по естествен път.

Грижливата майка би добавила шепа горски плодове –ягодки, боровинки, малини и къпини или чия към зърнената закуска, сутрешната каша или към купичка с кисело мляко, за да се обогати храната с антиоксиданти и антоцианини, съдържащи големи количества вит.А и Е.

В случаите, когато детето отказва или не консумира полезни храни в достатъчно количество се препоръчват добавки, които включват бета-глюкани, цинк, бета каротин, вит.С, вит.А, биофлавоноиди и есенциални мастни киселини. Добра алтернатива или в комбинирана терапия са хомеопатичните средства за имунопрофилактика.