Страхът от изоставяне
Сълзите и плачът са нормална част от разделите на бебето с родителите му в първите му години. Около първата годинка много деца развиват страх от изоставяне и се разстройват, когато родителите им се опитат да ги оставят с някой друг. Въпреки че страхът от изоставяне е напълно нормална част от живота на детето, може да е и доста обезпокоителен. Разбирането на това, през което преминава вашето дете, както и подготвеността с няколко стратегии за реакция, може да помогне и на вас и на детето да се справите по-лесно с този период.
Всички бебета ли имат страх от изоставяне?
Да, до определена степен. В определени етапи от развитието си повечето бебета или деца показват истинско безпокойство пред перспективата да бъдат разделени от родителите си. Ако се замислите за този страх в еволюционен план – има логика: едно беззащитно бебе е естествено да се разстрои при изоставянето му от човека, който се грижи за него и го защитава.
В западния свят се залага на самостоятелността на детето от много ранна възраст. Но в много други култури, бебетата рядко са отделяни от майките си през първата им година.
Независимо от произхода на това нормално поведение в развитието на детето, то е смущаващо както за бебетата, така и за родителите им. Добрата новина е, че страхът от изоставяне отшумява и има начин да го контролирате донякъде. А междувременно се наслаждавайте на усещането да сте номер едно за вашето бебе.
Кога най-често се появява този страх?
Бебетата може да започнат да проявяват симптоми на страх от изоставяне на 6-7 месечна възраст, но истинската криза идва между 12 и 18 месеца. Най-често страхът в детето се появява, когато вие и партньора ви отивате на работа или когато излизате навън по задачи. Бебетата изпитват този страх и вечер, когато са на сигурно място в легълцата си, а мама и татко са в другата стая.
Как се развива страхът от изоставяне?
Докато има кой да се грижи за нуждите им, бебетата на възраст под 6 месеца нямат особени проблеми с приспособяването към други хора. Може би дори родителите изпитват по-сериозно безпокойство от раздялата, отколкото самото дете.
Понякога между 4-7 месечна възраст бебетата развиват чувство за установеност на предметите и започват да се научават, че нещата и хората съществуват, дори когато не можеш да ги видиш. Това е периодът, в който бебетата започват да играят на „изпускане” – те изпускат предмети на земята и очакват някой възрастен да им ги подаде обратно – те знаят, че което е вдигнато веднъж, може отново да бъде изпуснато.
Същото нещо се получава и по отношение на възприятието им за родителите. Бебетата осъзнават, че има мама и татко, но когато не могат да ги видят, те знаят, че са отишли някъде. Повечето бебета обаче нямат представа за време и не знаят дали и кога родителите ще се приберат.
Независимо дали сте в кухнята, в спалнята или в офиса – за тях е едно и също. Вас ви няма и детето ще направи каквото е по силите му, за да предотврати това.
Стресът може да предизвика безпокойство
Между 8 и 12 месеца децата започват да стават по-независими, но тогава стават и още по-неуверени, когато родителите не са до тях. Това е времето, в което се развива страхът от изоставяне и детето може да се разстрои и разбунтува, когато родителите се опитат да излязат.
Независимо дали искате просто да отидете в съседната стая за няколко секунди, да оставите детето с бавачка за вечерта или на някой през деня, то може да се разплаче, да се вкопчи във вас и да игнорира странични хора, които се опитват да му привлекат вниманието.
Възрастта, в която се появява страхът от изоставяне варира при различните деца. При някои той може да се появи по-късно – между 18 месеца и 2 години и половина. При други може и въобще да не се появи. Докато при трети, определени стресиращи преживявания могат да предизвикат безпокойство и страх да не бъдат изоставени от родителите: смяна в обкръжението, раждане на братче или сестричка, преместване на ново място или напрежение в дома.
Колко продължава периодът, в който децата се страхуват от изоставяне? Отговорът е, че той варира според децата и как реагира родителят. В някои случаи, в зависимост от темперамента на детето, страхът от изоставяне може да продължи от ранна бебешка възраст до основното училище. В случаите, в които страхът от изоставяне пречи на ежедневните задължения на по-големи деца, може да става дума за по-сериозно разстройство. Ако страхът от изоставяне се появи сякаш от нищото при по-големи деца, вероятно е да има друг проблем – като побойници или малтретиране в училище.
Страхът от изоставяне е по-различен от нормалните чувства, които по-големите деца изпитват, когато не искат родителите им да тръгват нанякъде. В тези случаи натъжаването им обикновено може да се преодолее, ако детето се разсее достатъчно и няма да се появи отново, докато родителят не се върне и детето не се сети, че той всъщност е тръгвал за някъде.
Освен това децата разбират ефекта, който това тяхно поведение има върху родителите. Ако тичате обратно в стаята всеки път, когато детето се разплаче или ако оставате по-дълго при него и дори отлагате плановете си, детето ще продължава да използва тази тактика, за да избегне раздялата с вас.
Какво може да изпитвате вие
Знаете ли, че…
…не трябва да избягвате пристъпите, породени от страха за изоставяне, като се измъквате тихо, докато детето ви не гледа? Може и да ви изкушава това вариант предвид изблиците на детето при раздяла, но експертите са единодушни, че подобна практика по-скоро ще произведе повече безпокойство в детето. Вместо това кажете на детето си с цялата обич, която изпитвате към него „Довиждане”, дори ако то плаче и крещи. Плачът обикновено отшумява за няколко минути. Като установите „система” на внимателно сбогуване и щастливо завръщане, ще изградите увереност във вашето дете във вас и взаимоотношенията ви.
През този период може да изпитате различни емоции. Може да ви е много приятно да усещате, че детето ви вече е привързано към вас, толкова колкото и вие към него. Но е доста вероятно да се чувствате и виновни, когато отделяте време за излизане за себе си, като оставяте детето на детегледачка или като отивате на работа. Може да се почувствате и затормозени от огромното количество внимание, което детето ви има нужда да му отдадете.
Помнете, че нежеланието на детето ви да се раздели с вас е добър знак, че между вас се е изградила здрава връзка. В крайна сметка, детето ще запомни, че вие винаги се връщате, след като го „напуснете” и това ще е достатъчно за него, за да се успокои, когато тръгвате за някъде. Това дава на децата възможност да станат по-оправни и самостоятелни.
*В оригиналният текст е използван изразът separation anxiety, което ние сме превели като Страх от изоставяне
прочетете още “Страх от изоставяне – стратегии за справяне”
243,362 преглеждания
