Автор: Биляна Запрянова
MILKVAMPIRES.BG
Още когато забременях с втория ми син, всички се изредиха да ми съобщят, че много трудно ще сваля натрупаните килограми през бременността, как ще кача много повече от първия път, колко много кожа ще имам след това и трябва да реша какво да сторя с нея – например да си я замятам през рамо, за да топли през зимата. Влизайки в петия месец, заради непрестанното повръщане, вместо да кача килограми – бях свалила.
През цялото време сестрите в болницата ме гледаха като някакво полезно изкопаемо, на което нещо му има, защото не се е наляло достатъчно и не само това, но е и отслабнало. Постоянно ме изследваха и ме показваха като панаирджийска мечка. Дойде деветия месец, през който се очакваше да стана слон. Това така и не се случи. Как може да съм качила само осем килограма, дали пък не съм болна? Постъпих в болницата точно 56 килограма, (забременях 48) и съответно излязох от там 51 килограма + бебе в ръце = 53 кг и 500 гр.
Още през първия месец стигнах заветната цифра от 48 – близките хора ми се радваха, други завиждаха. През следващите месеци продължих да свалям килограми, но не защото не употребявах храна, напротив. Аз съм зодия телец и обожавам да си похапвам и никога не съм внимавала с това, което поглъщам.
На третия месец стигнах 45 килограма и на следващия чукнах 43. Всеки познат, който ме засичаше, започваше загрижено да ме пита дали се храня, има ли ми нещо, болна ли съм и винаги се стигаше до въпроса – повръщам ли? Защо когато си слаба майка трябва да ти има нещо или да си болна от анорексия?
Тези хора, които толкова загрижено се опитват да помогнат, а всъщност просто се намират на приказка, дали осъзнават, че жената точно в този момент е много лабилна и едно подобно изказване може да я разплаче, сдуха или откъде да знам още какви други неща. Защо никой не пита жените, които не могат да свалят след раждане – какво им има, дали не са болни или защо преяждат всяка вечер?
Един ден се замислих защо съм свалила тези килограми, освен онези задължителните осем, оказа се, че ям повече от всички вкъщи, освен кучето, не спазвам някаква строга диета – просто се опитвам да ям качествена храна, доколкото това е възможно, разбира се, и не се тъпча с бял хляб като обезумяла. За сметка на това не прощавам на нищо сладко и газирано. Тогава открих в телефона си някаква апликация, която измерва крачките, които изминаваш всеки ден.
Без да съм я употребявала преди се оказа, че тя всеки ден стриктно засича километрите, които изминавам с бебешката количка – стана ясно, че съм станала един истински маратонец. Нямаше ден, в който да не съм изминала по-малко от шест километра и то с равно и бързо ходене, може би само на подлезите съм забавяла, за да си „почина”.
И накрая, за да отговоря на всички онези, които се интересуваха толкова много: не, не повръщам, ям много и не съм болна от нищо, камо ли от анорексия или булимия. Просто се опитвам да консумирам хубава храна, движа се много (оказва се под всякаква форма), имам страхотен ген– благодаря ви мамо и татко и две деца –за всяка мишница по едно.
Този материал е любезно предоставен от http://milkvampires.bg/
