Сняг (детско стихче)
от Иван Мишев
Както съм си спал
снощи сняг е навалял.
Пухкав, бял и мек,
не валял такъв от век.
Радостта ми бе голяма,
но с ръка ме спира мама:
– Облечи си топлият кожух!
– С кои обувки си обут?
– Шапката си взе ли?
– А ръкавиците дебели?
– Шалът ти къде е,
ако вятърът завее?
Как мама не разбира,
че не трябва да ме спира.
Току виж другите деца
изпързаляли снега…
23,690 преглеждания