Сирни Заговезни

Традицията хората да се маскират на този празник датира още от Средновековието, дори много преди това. У нас обаче е разпространен само в някои краища. Маските трябва да гонят злите духове бродещи между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. края на зимата или настъпването на пролетта.

Сирни Заговезни (Прошка) е подвижен пролетен празник, който се празнува точно седем седмици преди Великден и е винаги в неделя. Заговезни трае една седмица, като през тази една седмица се изпълняват различни обреди и обичаи. Днес обаче те се пазят само по селата. Сирни не е случайно наименование – на масата се поставят задължително млечни продукти и яйца. След днешния празник започва Великият пост.

Сирни Заговезни е известен още като Прошка или Поклади. На този ден близки хора и приятели искат прошка един от друг, като така забравят недоразуменията и острите думи, изречени през изминалата година. Прието е по-младите да искат прошка от по-възрастните, като им целунат ръка. Вярващите пречистват душите си и ги изпълват с любов и хармония с близките си. В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. Съществуват и други обичаи, като например хвърляне на стрели, маскиране, също т.нар хамкане – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва, варено яйце или друга хапка храна. Най-възрастният стопанин в дома завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде заобиколен от щастие и разбирателство, ще бъде жив и здрав през цялата година.

За празничната трапеза се приготвят различни ястия с млечни продукти – баница, яйца, извара, кашкавал, жито, халва. Днешният ден е последният, в който могат да се консумират млечни храни преди поста за Великден.