Симптомите, които алармират, че детето ви е преживяло емоционална травма

Поведенчески симптоми

В поведението на детето ви се появява стремеж към изолация и/или тревожност, то се чувства изоставено или пренебрегнато. Децата спрямо които е приложено емоционално насилие може да изпитват срам и вина.

В повечето случаи такива деца са склонни да се самообвиняват, често говорят за себе си в трето лице, възможно е да използват фразата: „той е лош“, макар родителите да са наясно, че това изобщо не е така.

На физическо ниво, когато е налице емоционално насилие може да се прояви крайна агресия, детето са се бие, да щипе, хапе или да скубе.

Тези малки детайли, които понякога възприемаме като неизбежни за израстването, могат да ни подскажат, че с детето ни се случва нещо нередно и задължително трябва да им обърнем внимание.

Физически симптоми

Децата, които са жертва на такова насилие реагират остро на внезапно появил се шум, на кучешки лай, страхуват се от животни, в това число от домашни любимци – кучета и котки, най-вече, дори когато животните са дружелюбни. Детето може да прояви страх от паяци или други насекоми. Ако този страх е последствие от предишно ухапване, това не е повод за притеснение, но ако той се прояви без такава връзка, е добре да обърнете внимание.

Реакции, свързани с емоционален тормоз могат да се забележат при съвпадение на някои обстоятелства или ситуация, макар и сред различни хора. Детето може да реагира бурно, ако попадне в една и съща ситуация с родител, която му напомня подобна, но с друг човек, който го е наранил емоционално. Реакцията в подобни случаи не е свързана с конкретния човек, а с обстоятелствата, които са наранили детето.

За наличието на емоционален срив може да говорим когато на лице са логопедични прояви – забавен говор, заекване или логорея, трудно задържане на вниманието. Консултацията с логопед в подобни случаи би помогнала да се уточни състоянието на детето и да се подпомогне връщането му в обичайната среда, без да се налага да се ограничава свободата му. Много деца при емоционален проблем реагират с неподчинение на обичайните правила в детската градина или в училище. Те стават от столчетата, разхождат се по време на занятия и всеки опит на учителя да го върне на мястото му се посрещат с остра реакции на неподчинение, което може да окаже негативно влияние върху обучението на самото дете, а така също и върху целия учебен процес на групата. Такива деца са твърде чувствителни и възприемат всяка забележка като опит за ограничаване на свободата и единствената тяхна реакция е да протестират.

Как да помогнем на детето след емоционално насилие

За съжаление установяването на емоционално насилие не е лесна задача както за най-близките хора от обкръжението на детето, така и за специалистите. Дори да сте сигурни, че сте записали детето си в най-добрата детска градина или училище, независимо дали са държавни или частни, с най-добрите учители, то може да не се чувства добре на това място и да прояви симптоми на емоционален срив, които да го превърнат в напълно различно дете, от това, което вие самите познавате.

Затова е важно родителите да са подготвени и да наблюдават детето внимателно и ежедневно, независимо от малкото време, с което те разполагат в съвременното ежедневие и да знаят как да окажат първа помощ на детето си в ситуация, която подсказва, че са налице емоционални проблеми.

– На първо място родителите трябва да знаят, че не винаги е необходимо да променят принципите на поведение и правилата в семейството, тъй като детето може да се възползва от това в бъдеще, с цел лесно да получава това, което то иска.
Основното правило е родителите да запазят спокойствие и да проявят търпение към първите прояви на агресивност и постепенно да покажат на детето как да ги преодолее. Това ще е постижими, ако успеете да покажете на детето, че го чувате и разбирате, при това не само на думи, но и на практика.
– „Аз знам какво искаш да кажеш, слушам те и те подкрепям.“
Не прибързвайте да правите някакви неща за детето си, смятайки, че така му помагате. Например, вместо да завързвате обувките му, по-добре го попитайте: „Искаш ли да ти помогна да си завържеш обувките?“

Статията продължава на следващата страница