Всяко дете се възстановява от стресови преживявания по различни начини, затова можете да споделите притесненията си с ваши близки и познати, но не разчитайте техния опит да е приложим във вашия случай, както и че ще даде същите резултати.
– Включвайте детето в разнообразни дейности всеки ден. Те могат да са най-прозаичните домакински дейности у дома, но дават отлични резултати. Това е и добър начин детето да научи неща за живота, които ще са му от полза цял живот. Показвайте и помагайте на детето си в тези дейности, не го оставяйте само и разговаряйте по време на миенето на чинии или готвенето. Така разговорите се превръщат в естествено допълнение на нещата, с които се занимавате и са по-непринудени и откровени, а това е гаранция, че детето ще ви чуе и разбере добре, а също и че ще е по-склонно да сподели повече неща.
– Много важно е да говорите на детето си така, че то да ви разбира, не само като лексика, но и като логика.
– Изчаквайте детето да се изкаже напълно, не го прекъсвайте и не го притискайте да бърза. Бъдете търпеливи и се съсредоточете върху това, което детето се опитва да ви каже. Имайте предвид, че децата не винаги са готови да говорят и споделят, както и че това може да се случи в най-неочаквания за вас момент. Добре е да можете в такава ситуация да му отговорите с търпение и разбиране. Ако това не стане е много вероятно да се натрупа напрежение, което след време да се превърне в проблем в отношенията ви с детето.
– Ако забележите, че разговорите с детето не помагат състоянието му да се подобри и имате съмнения, че то е емоционално нестабилно и наранено, обърнете се към специалист психотерапевт. Има редица гранични състояния, особено при децата, с които родителите трудно биха се справили, а на терапевтите това им е работата.
– Не бързайте да прибягвате до употребата на медикаменти, тъй като те могат да подтиснат симптомите за определен период от време, но травмата да остане. Повечето специалисти смятат, че медикаментозното лечение на емоционалния срив при децата е груба намеса и е добре тя да се прилага само при изключителни случаи.
– Психотерапевтите са тесни специалисти, на които можем да се доверим и с които можем да споделим личните си притеснения и тревоги. Това, че се обръщаме към тях за помощ, а не към съседката е само признак на родителска отговорност, а не, че имаме дете с психични отклонения. Неудобството да се обърнете към специалист няма да помогне на никого, а „нещата няма да минат от само себе си“.
При деца до 7-8 годишна възраст емоционалната травма може да доведе до напикаване, до връщане към пиенето от шише с биберон или смучене на пръсти. Това се случва, тъй като по този начин децата се връщат към по-ранните етапи от развитието си, в които са се чувствали сигурно и безопасно.
По-големите деца е възможно да проявят страх от липса на родителска грижа и дори, че ще загубят родителите си по някаква причина. Това може да е провокирано от закъсняло внимание или пренебрегване на детето от родителя. Страхът от самотата може да се преодолее чрез спазване на уговорките и обещанията, но задължително и от двете страни. Ако сте обещали на детето си да го вземете в определен час от детската градина, задължително трябва да го спазите.
Наред с проблемите описани, по-горе е възможно детето да има затруднения със съня – трудно заспиване или нощни кошмари. За да се справите с тях измислете и приложете различни ритуали, които да го отпускат преди сън. Четете му приказки с положителен сюжет и щастлив край, пейте или му пускайте тиха и нежна музика, давайте му любимите играчки в леглото. Дори процесът на заспивате да е по-продължителен, останете с детето до край, без да бързате или да му показвате, че имате други „по-важни“ задачи за вършене.
Как да се справим с кошмарите
Най-лесният начин да помогнете на детето да се справи с ужасните сънища е да му дадете лист и да го помолите да нарисува нещо, за което си мечтае. Това трябва да стане под формата на игра. След няколко минути му дайте нов лист и го помолете да нарисува мечтата си отново и така докато детето има търпение – нека нарисува пет, шест или дори десет рисунки на мечтата си. След това наредете импровизирана изложба с рисунките му. Ще забележите как рисунките се променят. След няколко дни можете да повторите това упражнение. Ако детето не обича да рисува, дайте му други материали, чрез които да изрази мечтата си – глина, тесто пластилин.
Друг начин за освобождаване на негативните емоции да му дадете топка, за да я рита, възглавница, която да набие, торба, в която да повика. Също както ние възрастните понякога правим, за да свалим напрежението.
Най-важното е да говорите с детето си, а най-лесният начин да започнете разговор е да го попитате как е минал денят му в детската градина или училище. Ще се изненадате, че в подобни разговори то най-изненадващо може да сподели неща, които са се случили преди повече от шест месеца и така да разберете много, което е гаранция, че ще успеете да му помогнете.
превод и адаптация от womo.com.ua
