Шведагон – духовното сърце на Бирма

PANORAMA

Това е най-посещаваното място в Мианмар не само на религиозни празници.

Златният шпил на огромната централна ступа се вижда ясно от самолета и доминира над Янгон. Висока е повече от сто метра и е най-забележителната постройка в града и един от символите на страната.

Според древни свидетелства е построена преди 2500 години, което съвпада с времето на първия Буда, а и някои археолози уверяват, че е така. Тя е повреждана многократно от земетресения, най-разрушителното от които през 1768 г. Тогава целият коничен връх се срутил и се наложило да се конструира наново. Корпусът й е покрит с над осем хиляди златни листа, а на „кубето” й са инкрустирани две хиляди скъпоценни и полускъпоценни камъни и още почти пет хиляди диаманта, най-тежкият от които е 72 карата. Вярващите будисти се покланят редовно тук на мощи на четирима Буди и няколко косъма от главата на първия Буда, инициирал според преданията основаването на комплекса. Те боравят с умопомрачителни цифри за охранявани от въоръжени до зъби брамански духове тонове злато и скъпоценности, които се съхраняват в подземията, но поради религиозни и политически ограничения това не може да бъде проучено и доказано и остава в сферата на приказните предположения.

Проблемът с Шведагон Пагода е докато се изкачат безкрайните стълби – добре че не са стръмни. Десетки сергии отстрани предлагат какво ли не – сувенири, ароматни пръчки, танака (бяла пудра, с която местните жени покриват лицата си заради култа към бялата кожа). После се оказвате във вълшебен рай сред прекрасно поддържани сгради. Има четири входа, като някои части са достъпни само за мъже и монаси. Важно е да запомните откъде влизате, защото после можете да се загубите и да не си намерите спътниците и буса. Погледната от въздуха, централната ступа, дала името на комплекса, е с осмоъгълна основа. На всеки ъгъл има застинали митични същества – наполовина лъвове, наполовина грифони. Около внушителния монумент има още десетки религиозни обекти – статуи на Буди, светилища, храмове.

В северозападния ъгъл стои огромна камбана. Тя, заедно с всички останали, разпръснати навред, се удря с бамбукови палки. Кънтящият звук гони злото и привлича здраве и просперитет на богомолците. Шведагон Пагода е един от най-впечатляващите будистки религиозни комплекси на света и олицетворява най-доброто от архитектурата, скулптурата и приложните изкуства в Югоизточна Азия.

SVETILISHTATA

Миенето на статуите е непонятен ритуал за посетителя, докато не ни пресреща достолепен бирманец. „Знаете ли в какъв ден от седмицата сте родени”, ни пита и вади от джоба си малка книжка. На съпруга ми, който не знае, прави изчисления и определя деня вторник. Така поклонникът може да отиде при „своята” статуя и да я полива с вода за здраве. Всички обикалят около централната златна ступа по посока на часовниковата стрелка, като се спират за молитва или среща с монаси. Параклисите наоколо се свързват с вярванията, че от раждането си човек има своето място във Вселената.

Според хиндуисткия браманизъм всеки ден от седмицата се олицетворява от различни животни. Така митичната птица Гаруда отговаря на неделя, тигърът – на понеделник, лъвът – на вторник, слонът – на сряда, мишката – на четвъртък, морско свинче е в петък и Нага, бирманският митичен змей, е в събота.

Срещаме цели фамилии, дошли да се разходят, да се помолят, да направят даренията си от цветя и храна и да четат молитви с монасите.

POKLONNICI

В Шведагон Пагода през цялата година се провеждат религиозни събития, свързани с бирманския лунен календар. Шествия от монаси се редуват с други от хора, облечени в тържествени одежди. Тук идват не само хиляди поклонници, които изпълняват духовните си практики, но и вярващи от цялата страна. Тази година Новата година посрещат на 17 април, като преди тази дата са празниците на водата, а след нея – новогодишните тържества. Те са свързани с основно измиване на реликвените статуи на Буда, медитации, четене на поучителни притчи от свещени книги и подаване на сладки и ориз за посетителите. Типичното за будистките храмове е, че трябва да се събуете и да ходите боси или по чорапи, независимо колко е чист подът. В Шведагон попадаме след основното чистене, но в манастирите в планините, където има много маймуни и други животинки, положението може да е доста отчайващо за белите чорапки на префърцунения турист. Помагат торба стари чорапи в куфара и пакет мокри кърпички в раницата.

Кратка справка

Янгон (преди Рангун) е разположен край едноименната река и е най-големият град в Република съюз Мианмар (повече позната у нас като Бирма) с около 6 милиона население заедно с предградията. Столица е на страната от 1885 г., когато британците завладяват Горен Мианмар и с това приключва епохата на последното бирманско царство със столица Мандалей. През 2005 административно главният град се премества в Найпидо, но Янгон остава важен икономически и търговски център. Шведагон Пагода е не само най-големият религиозен комплекс в страната, но и едно от чудесата на Югоизточна Азия.

POLIVANETO_NA_BUDA

Инфо за пътешественици

За посещение на Мианмар (Бирма) е необходима входна виза. Най-близо се издава в Белград и е с продължителност около месец. За предпочитане е страната да се обходи с организиран тур, тъй като местните не говорят езици и самостоятелното пътуване отнема време и усилия. В големите градове обмяната на долари става при по-благоприятен курс. Местната валута е чат и винаги разполагайте с дребни купюри за покупките си. Страната има над 8000 км речни пътища и плаване между древните градове Баган и Мандалей по река Иравади с плоскодънна гемия е ценно преживяване. Писмата пускайте в официалните пощенски станции. В близко бъдеще крайбрежието и курортите на Мианмар в Бенгалския залив и Адаманско море ще бъдат една от туристическите изненади на страната.

Благоприятни за посещение тук са месеците ноември-февруари, когато вали по-малко и не е толкова горещо. За разглеждане на храмовете изберете ранна утрин или залеза – не само защото има монаси и богомолци, които извършват своите ритуали и дават допълнителен живец на мястото, но и заради магическите златни отблясъци на неповторимото религиозно средище и по-поносимите температури. През нощта дискретно осветеният Шведагон е още по-впечатляващ и въздействащ. Ще ви предупредят, че трябва да сте прилично облечени – потници и шорти не са приемливи нито за мъжете, нито за жените. Носете малка бутилка с вода. Входът е 5 щ.д.

Злато за закуска?

В Мианмар златото е символ и на просперитет, и на религиозно благоговение. Коването на златни листове е един от десетте национални занаяти (заедно с тъкането на фини платове, гравирането на лакирани съдове, рисуването върху обработен с пясък текстил), с които местните се гордеят и показват на чужденците. Посещаваме такова ателие, където момчета с червено-черни от дъвчене на традиционния енергизиращ бетел (счукано индийско орехче, увито в листа) зъби демонстрират майсторството си. Десетки хиляди удари с бамбуков чук върху кубче промазани хартийки превръщат пълнежа от миниатюрни късчета самородно злато в плоски тънки листове. Според усърдието и заданието едно и също зрънце от ценния метал може да добие различни размери. После те се сортират по форми и размери, опаковат се поединично или по десет в комплект и се продават. Варакът, златните супер фини листове, най-често служат за облепване от вярващите – така статуи, които са били мъничета, за няколко десетилетия стават великани от злато. Този ритуал се извършва както за измолване на здраве и благополучие, така и за благодарност. Продавачите твърдяха, че богати бирманци редовно слагат златно парченце върху плодовете за закуска и го хапват за повече сила и енергия.