Семейни войни
Съперничеството между децата в семейството е нещо обичайно и често неизбежно, независимо дали са две или повече, дали са от един и същи или от различен пол.
Който и да е специалист, психолог или педагог да ви каже, че има семейства, в които никога не е имало проблеми и съперничество между децата, не му вярвайте. Защото противопоставянето между децата е нещо напълно естествено и нормално, особено в периода на израстване и установяване на характерите.
Разбира се, не друг, а именно родителите могат да сведат до минимум последиците от това съперничество. Първият и най-лесен начин за справяне с него е, родителите сами да се опитат да преодолеят стремежа си да се отнасят към своите деца по един и същи начин, да прилагат едни и същи методи на възпитание към своите деца и да очакват от тях да реагират идентично.
Основните заблуди във възпитанието на децата най-често са следните:
– Играчките са общи, защото собствеността възпитава егоизъм. Този подход може да доведе единствено до яростно противоборство, тръшкане и дори бой. Напротив – точно обратното е правилно – устойчивото чувство за собственост у детето ще развие отговорност и желание за споделяне. Няма как едно дете да е склонно да дава на друг играчките си, ако у него не е култивирано чувството за притежание. Това важи с пълна сила и за отговорността децата да се отнасят грижовно към своите играчки и принадлежности и да ги пазят.
– Ако Диди има бели маратонки, Ники също трябва да има такива. Унифицирането на децата по отношение на облеклото е дълбоко погрешно. Все пак колкото и деца да има в едно семейство, те не са футболен отбор, за да са облечени и обути в еднакви блузи, панталони и обувки. Все пак родителите е добре да се съобразяват с възрастовите и полови различия на своите деца. Правилото „На всички по равно“, всъщност е напълно погрешна стратегия, която вероятно ще се превърне в причина за съперничество и неразбирателство между децата. Често родителите твърдят, че обичат децата си еднакво, че ги третират по едни и същи начин и са убедени в правотата си, но това на практика е невъзможно, защото един родител на момченце и момиченце не е в състояние да обича и да се отнася по еднакъв начин към две напълно различни и носещи своя собствена индивидуалност личности.
Как можем да се противопоставим и да се справим със съперничеството при децата?Или поне да опитаме.
– На първо място избягвайте сравнителните забележки: „Сестра ти си е подредила стаята, а виж твоята на какво прилича!“ ; „Брат ти е отличник, а ти не можеш една задача да решиш, кога ще станеш като него?“. Забележки от този тип единствено ще накарат порицаното дете да се почувства зле и постоянно да търси причина за спорове и антагонизъм с братчето или сестричето си.
– Когато децата имат междуличностен конфликт идеята родителите да се намесват в него още в първите му минути не е добра идея. По-добре е децата да разрешат споровете си сами. Тази тактика в повечето случаи дава добри резултати, а след примирието, до което децата рано или късно ще достигнат, ще се почувстват по-близки. Обратно ако има родителска намеса вероятността децата да задълбочат споровете си и да затънат в още по-сериозни противоречия, водещи негативни чувства след себе си, е огромна.
Затова, макар и да е трудно за изтърпяване, по-добре затворете вратата на детската стая отвън и изчакайте бурята да премине.
– Децата са изкусни манипулатори. Не забравяйте, че те без капчица милост ще се опитат да ви въвлекат в своята борба за власт и надмощие като ви предложат ролята на съдия и всяко от тях ще се опита да ви спечели на своя страна и за своята кауза. Опитният родител обаче не би се поддал и би оставил децата да разрешат конфликта си сами. Естествено, ако ситуацията придобие опасен характер и се разнесе дим и мирис на барут, тогава намесата на някой възрастен е наложителна.
– И най-милите и сладки деца знаят отлично къде е бутонът за размекване на мама и тате и отлично владеят способността да го натискат в най-правилния момент. Много често тези хитреци успяват така да извъртят ситуацията и да извлекат максимални ползи от нея, че „пешкирът да опере“ другият, който е напълно невинен.
– Две или повече деца в едно семейство, които са родени с малка разлика във възрастта или са от едни и същи пол са, меко казано, взривоопасна комбинация поне да средата на пубертета. Съперничеството и ожесточените спорове ще са чест гост в дома ви, но както казват мъдрите баби: „И това ще мине!“.
2,015 преглеждания
