Отраснала съм във време, в което се приемаше, че родителството е като черния дроб– всеки го има, дадено ти е и не е необходимо да правиш нещо по-специално, за да бъдеш родител. Тогава нямаше литература или друга информация по темата и като цяло за възпитанието на децата се смяташе, че то се случва от само себе си. Общуването с тях се изразяваше главно през въпроси като: Яде ли днес?, Колко ти писаха по история?, Защо се прибираш толкова късно? и никой не говореше за емоционалните нужди на децата. Както майка ми наскоро сподели, когато си говорехме как са се чувствали като родители: Защо никой тогава не ни казваше, че децата имат психика?. Да, звучи като анекдот, но това е и горчива истина за един родител, който вече с пораснали деца открива, че тези деца са имали много други потребности, освен от храна, дом и учене.
Сегашните родители се развиват като такива в среда с изключително разнообразна и достъпна информация, но това не поставя по-малки предизвикателства пред тях. Понякога е точно обратното – мои познати са ми споделяли как понякога тайно си мечтаят да живеят във време като това, което описах по-горе, когато – да, информацията липсва, но животът изглежда по-лесен, защото имаш по-малко избори пред себе си. Темата за сексуалното възпитание на децата е от онези “бодливи” въпроси, с които понякога ни се иска да можем по-простичко да се справим и да не трябва да четем и проучваме толкова много, за да намерим най-правилното решение.
Не знам дали има друга тема като секса, която да предизвиква толкова емоции и интерес. Ето го и първият неудобен въпрос – ако за нас, възрастните, тази тема е толкова провокативна, защо е толкова трудно да приемем, че и при децата е така? Сексът е табу, забраненият плод и ние не можем да допуснем, че е редно децата, тези чисти и невинни създания, да проявяват нездраво в нашите очи любопитство към тази тема. И тук идва първата истина, която малко или повече налага човек да преосмисли цялостното си отношение към секса – да, децата имат интерес към секса, макар и по различен начин от възрастните и в този интерес няма нищо нередно, защото сексът е в основата на човешкия живот и децата се появяват в живота ни именно благодарение на него. Така че първата крачка, която един родител трябва да направи по отношение на сексуалното възпитание на детето си е може би да преосмисли собственото си отношение към секса и собствените си табута.
Ако си представим сексуалното възпитание като игра на дама, следващото квадратче, през което трябва да минем е общуването с детето. Там, както в играта на дама, не винаги се чувстваме комфортно – понякога стоим на един крак и аха да стъпим на забранената граница. Едва ли има родител, който напълно свободно и открито знае как да общува с детето си на тази тема. Повечето сякаш предпочитаме да скрием това неудобство зад мълчанието и не-говоренето. Говоренето на тази тема обаче е много важно, защото формира правилно отношение на малкото дете към собственото му тяло и голота, а по-късно при юношата към процеса на идентификация – търсенето на отговора на въпроса Кой съм аз? Също така това позволява на детето да развие адекватни отношения с другия пол по-късно и като цяло да има пълноценен любовен и сексуален живот. Тук се включва и наричането на нещата с истинските им имена, което, разбира се, трябва да е съобразено с възрастта на детето. Така че, с приказките за пчеличките и цветенцата и донесените от щъркели бебета рискуваме детето ни само да започне да търси отговори на въпросите, които го интересуват и то на места, на които не бихме искали. Все повече родители споделят за ужаса си, когато открият, че детето им гледа порно филми в интернет, което понякога е резултат от незадоволеното любопитство. Освен разговорите, в зависимост от възрастта на детето на помощ могат да дойдат детски енциклопедии за устройството на човешкото тяло или книги, предназначени за деца, които обсъждат въпросите на сексуалното възпитание.
Когато обсъждаме секса, много важно е да се говори за любов и интимност, за да развие детето правилно отношение към тези въпроси. В случая правилно означава да се създаде усещане за дълбочината на човешките и партньорските взаимоотношения, за да може децата по-късно да „напълнят” със съдържанието на емоциите, чувствата и близостта представата за „другия” и да бъдат способни да създадат пълноценни партньорства. А не да останат с впечатлението, че сексът се изчерпва с определени ритмични движения или както се пее в онази песен:
You and me baby ain’t nothing but mammals
So let’s do it like they do on the discover channel
Във времена, когато сексуалното изскача зад всеки ъгъл и се използва за да продава почти всичко, на родителя му се налага да действа като коректив за сексуалното общуване. Затова, мили родители, не се страхувайте да обяснявате на децата си, че хората също са бозайници, но при тях е различно, защото бебетата се появяват, не защото щъркелите ги донасят, а защото родителите се обичат и именно от любовта им се ражда животът.
Автор: Ивета Бургаджиева, психолог и водещ на занимания за деца
Статията е предоставена с любезното съдействие на Communication Academy communication-academy.eu
