Седем родителски грешки, които пречат на децата

В стремежа си да помагат на децата си, родителите често допускат едни и същи грешки. Те могат да повлияят негативно на тяхната самоувереност още в ранната им възраст и по този начин да ограничат възможностите има за успех през младежките години и добра реализация и кариера в зряла възраст.

Ето кои са основните седем грешки, които можем да си спестим при възпитанието на децата.

1. На всяка цена се опитваме да предпазим децата си от рискове и опасности

Съвременното семейство живее под натиска на преинформираност и непрекъснат негативен поток от новини, свързани основно с опасностите, които дебнат на всяка крачка. Родителските притеснения, че „нещо лошо може да се случи на децата ни“ поставя на първо място тяхната безопасност. Това е и най-честата причина да ги поставяме в изолация и да ги учим да не поемат излишни рискове. Този подход, според психолозите, има неблагоприятен ефект за децата. Специалистите посочват като вреда за развитието на детето забраната да не излиза навън, детето да играе само в градинката пред блока. По този начин децата развиват различни страхове, когато пораснат. Понякога обаче те имат нужда да си ожулят коленете, да си изгорят пръстите. Като тийнейджъри би било полезно да се разочароват от приятел или приятелка, за да израснат емоционално, така че в зряла възраст да могат да градят стабилни взаимоотношения.
Ако родителите непрекъснато вървят пред децата си, за да разчистват препятствията по пътя им, вероятно те ще израснат неуверени, с ниско самочувствие, неблагодарни и арогантни.

2. Взимаме бързи решения вместо децата си

Съвременните деца са лишени от възможността да развиват чувството си за самосъхранение и отговорност. Това е така, защото ние поемаме изцяло грижата за тях, решаваме всички техни проблеми и задачи, а когато това стане твърде бързо лишаваме децата си от възможността да се израждат като самостоятелни личности с лидерски качества. Децата се научават да чакат някой друг да взема решения вместо тях и този модел понякога остава устойчив през целия живот. Подобно поведение би изкривило детската представа за начина, по който света функционира, а децата биват лишени от възможността да трупат опит и компетенции.

3. Твърде лесно раздаваме похвали

Днешните деца често живеят с чувството, че единствените хора, които им се възхищават са мама и татко, тъй като рядко чуват похвали от други хора. Това поражда съмнения у децата относно обективността на родителското възхищение и дори да ги накараме да се чувстват добре за един определен момент, те не свързват тези похвали с реалните си възможности.
В стремежа ни да повдигнем самочувствието им, често се случва така, че без да искаме поощряваме децата да ни мамят, само и само, за да получат похвала от нас, но и да преодолеят определени трудности.

4. Поставяме децата си под общ знаменател

Децата трябва да са наясно, че понякога ще им се налага да приемат отговори като „не“ и „не сега“. И за да променят това, ще трябва да положат усилия. Като родители, ние често сме склонни да им дадем онова, което искат и очакват от нас. Когато децата са две или повече е много важно да похвалим детето, което реално ги е заслужило, не да даваме обобщаваща оценка за всички, тъй като това би демотивирало по-старателното дете.
Връзката ни с децата не бива да е основана на материални награди. Те не биха предизвикали любовта им към нас, нито ще възбудят тяхната вътрешна мотивация.

5. Не споделяме собствения си опит с децата

Тийнейджърите мразят да бъдат съветвани и с цялото си същество искат да ги оставим на свобода, за да разперят свободно крила. В тази възраст децата ни се превръщат в истински егоисти, искат да получават всичко на мига и единствено за себе си.
Като родители ние трябва да им се доверим и да ги оставим да опитват и грешат, разбира се под дискретния, но зорък наш поглед.
Споделяйки с децата ни нашите грешки, които сме правили на тяхната възраст може и да не им помогне в конкретна ситуация, но може би ще разшири периметъра на техния избор.
Идеята да споделяме обаче не бива да преминава отвъд определени граници, така че е по-добре да премълчим факти за това кога сме пропушили и кога за първи път сме пили алкохол, защото този подход би подал сигнал към детето ни, че това не е особено осъдително.
Като родители ние не трябва да сме единственият пример за децата ни, но е добре да бъдем един от най-добрите.

6. Бъркаме интелигентността и таланта на детето със емоционална зрялост

Често нивото на интелигентност и някои творчески заложби у детето е родителският критерий, по който съдим за зрелостта на детето. Поради тази причина често родителите погрешно решават, че то е достатъчно добре подготвено за предизвикателствата в живота. Това обаче съвсем не е така, защото ако детето е даровито в една област, това не означава, че се отнася изцяло за личността му. Затова е от полза да наблюдаваме как се развиват връстниците на нашето дете и ако забележим, че те се справят като цяло по-добре, да предприемем мерки за преодоляване на изоставането по отношение на емоционалната му зрялост и адаптивност.

7. Не правим това, което проповядваме

Родителите носят изцяло отговорността за моделирането на живота, които бихме искали децата ни да живеят. За да им помогнем да постигнат това, на първо място трябва да научим децата си да носят отговорност за собствените си думи и действия, да ги научим да са честни и откровени и да внимаваме, когато ги учим на всичко това да не изпадаме в противоречия с нашите собствени действия и лични избори.
Ако ние не спазваме правилата, на които се опитваме да научим децата си, това няма как да остане незабелязано от децата ни. Когато ние сме позитивни и отговорни, нашите деца също ще пораснат такива.

По материали от brightside.me