Розовото е просто цвят

Когато по-малкият ми син беше на 3, той обожаваше розовото, казва Ники Бхатия. „Купих му кукла Дора Изследователката, куклинска количка и още няколко други кукли, които той искаше да има. Като беше в предучилищната, той искаше пони и още няколко игри, които очевидно бяха предназначени за момиченца“. А как щяха да реагират останалите деца?

„Един ден чух по-големият ми син да казва на по-малкия, че е „като момиче“, защото харесва розово и си играе с момичешки играчки. След като чух как го обижда, проведох сериозен разговор с него.

Припомних му как той също е харесвал розово като по-малък. Имах нужда да разбере, че играчките и цветовете не определят детето. Че няма момичешки и момчешки играчки. Цветовете са просто цветове, а играчките са начинът, по който малките деца изучават света. Дори си припомнихме как баща им обича да готви, така че какъв е проблемът, ако малкият му брат обича да играе в детска кухня. Двете ми момчета бяха вдъхновението за книгата „Розовото е просто цвят, както и синьото“. С нея се надявам да помогна да се разбият стереотипите от отминалите поколения за разликите между момичета и момчета, игрите, заниманията и цветовете, които са подходящи за едните и за другите.

Защо детската кухня да е момичешка игра? Нали повечето шеф-готвачи са мъже? Не искаме ли синовете да са готвещи бащи и съпрузи един ден? Какъв е проблемът, ако момчетата искат да играят с кукли и кукленски колички? Защо всички момичешки играчки са създадени, за да ги превърнат в домакини или принцеси в изцяло розови светове?

Когато големият ми син беше малък, му купих кухненски комплект за игра. Само ако изражението на съпругът ми можеше да ме убие!!! Той просто не можеше да разбере защо трябва да се купува такава играчка за момче. Аз трябваше да му припомня, че той самият е страхотен готвач. Когато момчетата бяха бебета, той е помагал със смяната на памперсите, с къпането и храненето. За мен, всичко това го прави истински мъж.

Интересен факт е, че в миналото розовото и синьото не са били асоциирани по същия начин, както днес. Всъщност, в началото на миналия век всички големи модни списания представят розовият цвят като чудесен цвят за мъже! Понеже е нюанс на червеното, то е било смятано за силен и мъжествен цвят! Но от друга страна е бил смятан за дръзновен и смел и също страхотен цвят за жени! В края на 80-те години в нашето общество се налага нормата розовото е за момиченца, а синьото – за момченца.

Спомням си разговора с една жена за книгата ми. „Прочетох някъде, че момчетата, които харесват розово, обичат да играят с момичешки играчки и кукли от ранна възраст са по-склонни да се развият като гейове“, каза тя авторитетно. Аз наистина бях изумена от нейното неинформирано, предубедено заключение. По-късно открих, че това е майката на момиченце, което ходеше с момчешка баскетболна фланелка и шорти и то дори през зимата. Ако въобще има някаква връзка между харесването на розовото и това да си гей, тогава има ли връзка между това да си мъжкарана и лесбийка? И, честно, това ли трябва да са родителските ни тревоги?

Нямам дъщери, но докато растях аз самата косях ливадата, помагах на баща ми да боядисва къщата и да сменя керемидите. Бях много атлетична и обичах всякакви спортове. Мога да кажа, че бях истинска мъжкарана. Повечето ми приятели в колежа бяха момчета. Днес обичам да готвя и да се грижа за синовете си. Но също знам как да поправя верижката на казанчето в тоалетната. Често боядисвам! Рядко нося рокли, но съм сигурна, че не съм лесбийка.

Типичните момчешки играчки са свързани с битки, агресия, състезания, конкуренция, наука и конструиране. От друга страна, момичешките играчки са свързани с домакински задължения, хранене, домашен живот, красота и мода. Разходете се край детския щанд в някой магазин за играчки и ще се гмурнете в море от розови кухни, салони за красота, работилници за бижута и комплекти за моден дизайн. Иронията е, че всички шеф готвачи са мъже, както и повечето модни дизайнери!

Исторически погледнато, играчките не са били предназначени за забавление, а са били начин малките деца да бъдат обучени за житейските си роли – мъжете са изкарвали прехраната, а жените са се грижили за дома. Но социалните роли вече отдавна са сменени, а нашите собствени разбирания за разликата между половете и играчките като че ли еволюират доста по-бавно. Като ограничаваме възможните игри на децата си, ние ги лишаваме от възможността да натрупат житейски опит. Особено ограничаващо е това за момичетата. Докато мъжете са отличници по математика и естествени науки, жените все още се насочват към хуманитарни науки, образование и кариера, свързана с домакинството.

Статията на Ники Бхатия продължава на следващата страница…

Социалните норми и идеали се променят, макар и бавно. Имало е времена, когато мястото на жената е било в кухнята. Но вече не е така. Имало е времена, когато само мъжете са носели панталони, а само жените са се грижили за децата. Имало е времена, когато да се носи часовник на ръката е било много женско, а истинските мъже са носили джобен часовник. Днес мъжете носят ръчен часовник не само като моден аксесоар, но и като статус символ. Ролите на двата пола, социалните норми и модните тенденции се променят и същото би трябвало да се случва и с нашите разбирания за това какво е да си мъж и жена.

Не отричам, че мъжете и жените са изначално, биологично и хормонално различни. Швеция е страната с най-високо ниво на равнопоставеност между половете в целия свят. Там имаше течение, което целеше още от предучилищната програма да бъдат заличавани разликите между игрите и играчките, етикетите и заниманията, свързани с момичетата и момчетата. Те отидоха толкова далеч, че настояваха да не се говори за момчетата и за момичетата като за „нея“ и „него“ и да се обръщат към децата с „приятели“ или с “hen” – неутрално местоимение, взето от финландски език. Нещо от рода на нашето местоимение „то“ или „it” на английски.

Половата неутралност, която се съизмерява с половото равенство, е нещо добро. Но пълното отричане на нашите полови различия също е погрешно. Да сме по полово неутрални не означава да говорим за себе си като за „то“-та. Половата неутралност не би трябвало да се приема като атака към нашата женственост или мъжественост, а по-скоро път към нашето равенство и уважение.

Имам две момчета и виждам по какво се различават момчетата от момичетата. Те си играят по различен начин; общуват по различен начин. Но дали това е така, защото това е начинът, по който сме били програмирани да мислим от толкова дълго време? Дали ние самите не насочваме децата си да се държат по определен начин, да избират определени играчки или цветове, заради нашите собствени очаквания, произлизащи от наложените модели за мъжество и женственост.

Малтретирането е толкова често разпространен проблем в нашето общество. За съжаление, образованието, насочено срещу малтретирането и тормоза често започва в прогимназията, когато децата вече имат изградени поведенчески нагласи и стереотипи. Проучванията сочат, че личността на човек се изгражда до 5-годишна възраст. Те са изградили нормата за добро и лошо, когато са на 10. Да се обучават деца да бъдат толерантни, би трябвало да започва на възраст 3, 4 и 5 години, а не на 10, 11 или 12. Ако се научат от малки, че не е необходимо да пасват идеално в матрицата, те ще станат по-добри възрастни.

Розовото е красив цвят. Също и синьото. Но защо нашето общество има нужда да пъха всичко в малки кутийки? Защо имаме нужда да слагаме етикети и да групираме в категории всичко? Защо не оставим децата да бъдат просто деца? Да опознават. За нас като родители не е ли най-важно децата ни да пораснат като уверени, щастливи, сигурни и продуктивни мъже и жени?

Ако ние самите не станем по-отворени, а в последствие и позитивни и непредубедени, тази настройка ще се предаде директно върху децата ни. Може би, децата ни ще са по-толерантни и приемащи се един друг и виждащи индивидуалните особености като нещо, което трябва да се цени, а не да се осмива. Когато децата са приемащи, те не тормозят и не се подиграват на другите. Така че, нека да започнем да им показваме, че играчките са просто играчки, а розовото е просто цвят, както и синьото!!!!

Това е преведен текст от автора Ники Бхатия. Тя е горда майка на 2 момчета на възраст 6 и 10. Тя е и автор на книгата „Pink is Just a Color and so is Blue“ (Розовото е просто цвят, както и синьото). Можете да четете блога й: niketabhatia.blogspot.com.

Прочетете още:

10 неща, които никой не ти е казал за това какво е да имаш син