Всички ние много обичаме Коледа – заради празничното настроение, веселите срещи с роднини и близки, приготвянето и получаването на подаръци. Но всъщност цялата празнична организация така е изместила същността на почитаното събитие, че понякога забравяме самата история на Христовото рождение. Затова ние ви я припомняме.
Иисус Христос идва на Земята, за да изкупи човешките грехове и да спаси всички Божий чеда. С неговата поява се слага началото на нова ера за човечеството. Смята се, че първата църковна служба на празника се провежда през 5 век.
На 25 декември (на 7 януари – по юлианския календар) честваме раждането на Божия син – Иисус Христос. Негова майка е Мария – св. Богородица. Мария още от малка била посветена в християнската вяра, страстно я защитавала и се учела на мъдрите й закони. Тя била нарочена за Божия невеста и износила Божия син. Това се случило чрез т.нар. непорочно зачатие. Неин съпруг бил дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род.
Библията и по-точно Евангелията на Лука и Матей разказват, че Мария ражда Иисус в пещера край Витлеем. Йосиф бил родом от този град. Със съпругата му пристигнали там от Назарет. Тъй като двамата не могли да открият къде из града да се подслонят, били принудени да се скрият в пещерата. В мига, когато бебето се появило на бял свят, в небето пламнала необикновена звезда – Ветлеемската комета, която известила на всички миряни, че Синът Божий се е родил. Първи успели да го зърнат близките пастири. Всички искали да се поклонят на Спасителя, като това сторили и Тримата източни царе, които отправили своите благопожелания. В някои части на Западна Европа, както и в Америка, Австралия, Латинските страни и др., техният ден се чества на 6 януари и именно тогава се слага край на коледните празници.
Кръста в базиликата Рождество Христово във Витлеем. Смятана за най-старата и действаща църква в светите земи. Според преданията построена на мястото на пещерата в която е роден Исус.
Релеф с избражения от живота на Исус. Барелеф от катедралата Нотър Дам дьо Шартър
