от Калина Малина
Месечинко виторога,
светлолика, дяволита,
що ме гледаш толкоз строго?
Да не би да си сърдита?
Рокличката си съдрана
щом погледнах, зле ми стана.
Знам си — бой голям ме чака.
Не аз — крив е котарака.
Затова си легнах рано.
Утре рано пак ще стана —
да я кърпя, ако може
цяла кръпка да й сложа.
Ще отрежа от пердето.
То е толкова голямо,
че закрива ми небето.
Само да не види мама!
Че каквато ми е строга!
Както знае да наказва!…
Месечинко виторога,
моля те, недей й казва!
