Родители на непринцески – 2-ра част

Прочетете и първата част на материала.

На Халоуин една позната майка ме дръпна настрани и ми каза колко много й допада това, че дъщеря ми е маскирана като пират. Тя беше момче-пират, естествено, с панталони, фалшива брада и меч. Не й обясних, че дъщеря ми е пират само защото в последната минута реши, че не иска да бъде Дарт Вейдър. Момичета, които се обличат като пирати, са мистериозни, силни жени. Момичета, които се обличат като Дарт Вейдър карат другите родители да се чувстват неудобно.

Вероятно отбягвам очевидното: дъщеря ми е транссексуална. Един ден ми каза, че в следващия си живот държи да бъде момче. Игнорирах факта, че явно е избрала да вярва в прераждането и я попитах „Чувстваш ли се като момче?“.
„Разбира се, че не“, каза тя. „Аз съм момиче“. После продължи: „Но ми се ще да се казвах Чарли“.

Чарли е братът на най-доброто й приятелче в училище, което, естествено, е момче. Това ме накара да се замисля за нещо друго.

За втора поредна година дъщеря ми е едно от малкото момичета в клас, доминиран от момчета. И в това, което на мен ми изглежда като доста принцески импулс, тя иска да се облича като приятелите си. Което означава, че любимият й цвят в момента е тъмносиньо, а дрехите й са основно тениски, които носи под безформени блузи с дълъг ръкав, принадлежащи на по-големия й брат. „Това е точно като тениската на Емет“, казва ми тя, докато си закопчава блузката над синята раирана тениска. Емет, който е на 4 годинки, най-вероятно не обръща никакво внимание на гардероба й, но за нея той е истинският „Вог“ в живота й.

Когато я питам, дали би искала да си сложи светещата в тъмното огърлица, тя отклонява въпроса ми и казва, че ще я носи през уикенда. Вадя плисирана пола от чекмеджето и я питам, защо никога не я носи в училище. Дали се притеснява, че Емет няма да си играе с нея, ако изглежда твърде много като момиче? Дали това социално напрежение я принуждава да се облича като момче? Може би не е чак толкова силно момиче в крайна сметка. Може би е точно толкова уязвима като момиченцата, които ходят на училище, облечени като Снежанка.

Когато беше на 3 годинки, тя мина през комбинирана фаза от розово и Hello Kitty. Беше така за кратко, че дори нямаше да помня, ако не бяха няколкото розови доказателства из вкъщи: мека завивка в нейната стая и кутия за обяд с котенце. Интернет твърди, че желанието на дъщеря ми да бъде наричана Сам вероятно не е нещо оосбено значително. Признати експерти казват, че половата идентичност е все още неформирана на тази възраст. Дъщеря ми изглежда доста убедена в себе си, но може би това също е фаза. А и независимо с колко теории се въоръжа за мотивацията й, тя ще си бъде точно такава, каквато е, а аз ще я обичам по същия начин.

За рождения си ден поиска нова завивка, за да заменим розовата. След бая ровене в Гугъл открихме раирана завивка в синьо, зелено, жълто и бяло. В деня, в който я доставиха, тя подскачаше на малките си пръстчета, гушкаше завивката и обясняваше как няма търпение да си легне довечера, за да се завие с нея за първи път. Докато сгъвах старата, тя ме попита какво смятам да правя с нея. „Не знам“, казах й аз. Може би някоя принцеска ще я хареса. „Дай да я запазим“, предложи тя, „За когато пак искам розови неща“.

Източник: NY Times