Според църковната традиция първите 40 дни след раждането, посещения при майката и бебето не се допускат. Но когато дългоочакваният 40 ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената „чиста“ („очистителна“) молитва. Едва след това може да се направи първото, голямо събиране в чест на бебето – „Погачата“.
Погачата е един вид представянето на бебето пред обществото. На гости се канят само жени, които „наричат“ на бебето, и деца. Може би тази традиция има общо с орисниците в приказките, т. е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето, като например: да танцува добре, да пее добре, да изкарва пари, да е умно и т. н. Този обичай е почитан в различни точки на света и от там идват много фолклорни приказки, базирани на този ритуал – орисването. Да си припомним само най-популярната приказка – Спящата красавица. В нея се появяват феите-орисници, които вменяват качества на детето и предначертават пътя му в живота.
За таткото този ден е свободен – изпраща се на разходка или да се повесели с приятели. Разбира се, преди това може да го впрегнете в подготовката за празника. Приготвя се специална ритуална сладка погача и се сервират най-вече сладки неща за сладък живот на детето. Непременно трябва да има купичка с мед. Всички гости носят подарък за бебето и нещо сладко за майката. В бяла кърпа, поставена обикновено върху самата питка, всеки гост оставя символична сума пари, с която бебето да си купи сън. Според някои, тези пари се поставят под възглавничката на бебето, но идеята е същата. Майката завръзва тази кърпа и според това колко силно затяга възела, определя дали бебето ще е скъперник или ще харчи повече. Завързаното вързопче се слага някъде нависоко. Тук тълкуванията се различават леко, но са сходни. Някои казват, че това се прави, за да стигне детето високо, други – за да има високи идеали.
След това две жени, които имат двама живи родители, разчупват питката над главата на майката и бебето. Първото парче се отделя за Богородица. После някоя от жените трябва да „захрани“ бебето като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на бебето. Всеки от гостите се почерпва с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето крадец.
Църковният ритуал
Четиридесетият ден е очистителен – родилката отива заедно с детето на чиста молитва. Попа изпява т.н очистителна молитва на бебето и майката. Нещата, които се носят в църквата, са 1 бутилка червено вино, 1 бутилка олио и здравец, завързан с червен конец.
Погача за новороденото
На 40-тия ден след раждането на бебето се прави пита (погача).
В миналото
Времето, в което се извършва този обред не е случайно. Счита се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Тоест до този момент и майката, и бебето се намират между живота и смъртта, те са още в света на хаотичното, неподреденото. В миналото например точно на 40-ия ден свекървата е водила родилката „на чиста молитва“ в църквата. По този начин се е слагало край на „нечистия период“ от раждането на детето. При завръщането си у дома младата майка задължително е сядала на трапеза.
Обичаят днес
В наши дни обичаят продължава да се спазва, като разбира се, в извършването му има известни различия в различните райони на страната.
Ето кои са обредните символи на ритуала:
Червеният конец
На прага на дома ти трябва да поставиш червен конец още преди гостенките, които си поканила, да са дошли. Червеният конец има предпазна сила и защитава родилката и детето от злите сили. Така лошото не може да
прекрачи дома. В някои райони на страната поставят желязо или огън (свещ), тъй като се смята, че те също имат защитна сила.
Питата
Обредният хляб е сладък. Обикновено той е без украса. Върху него се поставя бяла кърпа. Върху кърпата гостенките ти трябва да поставят пари.
След това завържи кърпата с парите в нея. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав. Така дребосъчето ти няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти. Важно е да поставиш завързаната кърпа на високо. Така мъника ще достигне висини, тоест това се прави с цел малкото да успее в живота си.
Вторият важен момент с питата е разчупването. То става над главата ти и тази на детенцето ти, като смисълът на този акт е да бъдете сити в живота си. И в миналото, и сега разчупването извършва свекървата. Все пак има райони в страната, в които това се прави от момичета с живи родители.
Парчетата от питата се раздават на всички присъстващи. Като първо това за родилката се поставя в сито. Счита се, че жена, която хапне от тази пита ще бъде плодовита. Има даже краища у нас, в които се вярва, че ако на гостенката се падне крайче от питата, тя ще роди момче.
Ситото
В сито се поставят орехи, които се разлюляват. Това се прави с цел малкото ти съкровище да бъде игриво, весело и немирно. Може и ситото да се повдигне на високо, за да израсте и детето. Обредите със ситото се правят, за да бъдат предопределени някои качества на мъничето. В Западна България например в ситото се слагат даровете, които носят гостенките.
Това винаги са кромид лук, червени чушки и яйца. Те символизират устойчивост на болести.
Конци от дрехите
Преди да си тръгнат жените трябва да оставят до леглото на детето конци от дрехите си. Счита се, че по този начин те няма да откраднат съня на малкото. То ще бъде спокойно и няма дълго да плаче нощем.
Този красив ритуал, както и всеки друг има разновидности в действията, а и в някои тълкувания, но важното е, че всички гости се събират, за да видят бебчето и да му пожелаят здраве, късмет и всичко най-добро в дългия живот, който го очаква напред, за да стане човек!
