Раждането на Мирена

Още преди да забременея знаех, че искам да родя естествено. Страхът ми винаги е бил по-скоро на какво са способни лекарите, отколкото мога ли аз, може ли тялото ми да се справи с раждането. Затова и се опитах да подредя така нещата, че външната намеса да е минимална.

Уговорката ми с д-р Дончева беше да родя във ваната в 1 АГ болница, като тя ме увери, че е много търпелива и ще уважи желанието ми да родя естествено като изчака колкото е необходимо освен ако, разбира се, няма някаква заплаха за мен или бебето. Също така се разбрах с Оля (Олга Дукат) да присъства като дула на раждането.

И какво се случи… Един прекрасен февруарски ден докато си правех обяд установих, че водите ми изтичат. Всичко изглеждаше нормално – безцветна и чиста околоплодна течност. Усещах контракции – съвсем леки като усещане, но регулярни през няколко минути. Говорих с Оля няколко пъти и тя ме увери, че няма за къде да бързам, че е добре да изчакаме контракциите да се засилят. Дори се консултира с Мери Шварц, че в Холандия изчакват и до 72 часа в такива случаи. Докато в нашите болници времето за изчакване било 12 часа – и след това ако няма родова дейност, започват да предизвикват раждане. И както обикновенно се случва (поне с мен) – търпението и спокойствието на теория са много по-лесни, отколкото на практика. Направих точно това, от което се страхувах – отидох прекалено рано в болницата. Убедена, че контракциите ми са достатъчно продължителни и достатъчно на често, говорих с д-р Дончева и тръгнах.. В болницата установиха, че нямам никакво разкритие и ме изпратиха да чакам в залата с ваната.

В родилната зала ме посрещна една леко намръщена акушерка. Докато ми слагаше апарата за тоновете на бебето измърмори как с това дясно бебе (гръбчето на бебето беше от дясната ми страна) точно съм за ваната. Междувременно аз вече не чувствах контракции и ми обясниха, че сигурно от стреса са спрели. В този момент вече усещах, че се събира доста отчаяние в мен – без разкритие, без контракции.. и виждах как бързо изтичат часовете спокойствие без медикаменти. Поех си няколко пъти въздух, осъзнавайки, че няма как да върна времето назад и да съм си в този момент в нас. Пуснах си весела музика от телефона, затворих очи и мислите ми се отнесоха към това колко е прекрасно, че съвсем скоро ще се срещна с малкия човек в мен. Започнах съвсем лекичко да масажирам точките над глезените, които забързват раждането. После Оля каза, че нямало нужда, но на момента това ми действаше успокояващо, че правя нещо за да разбързам процеса.

Малко по-късно дойдоха и Оля и д-р Дончева – за изминалите 2 часа от приемането ми имах 2 см разкритие. Д-р Дончева реши, че раждането ще се позабави още и ни остави двете с дулата като каза, че ще се върне след час-два. Намалихме осветлението, пуснахме релаксираща музика и чакането продължи – контракциите ставаха по-болезнени, масажите с лавандула помагаха да се отпусна физически, а разговорите – психически. Разхождах се много из стаята и по време на контракциите използвах ваната да се подпирам на нея. По някое време контракциите станаха доста продължителни и на често. Хубаво беше, че бяхме сами с дулата, но взехме да се питаме не е ли време за влизане във ваната. Тъй като д-р Дончева още не беше се върнала, Оля говори с д-р Киров, който се оказа на смяна тази вечер, да ме прегледа. На мен вече ми беше доста неприятно да стоя на едно място – отново записваха тоновете на бебето в продължение на повече от 20 ужасно дълги минути. Д-р Киров ме обнадежди, че вече е време за ваната. И с това започна пълненето на ваната .. оказа се, че се пълни много бавно. След може би 40 минути ваната беше пълна на половина и аз влязох вътре. Тогава се появи и д-р Дончева.

Първоначално се почувствах много добре от водата и се отпуснах. По време на контракция обаче не успявах да си намеря удобно място в нея. Установих, че водата е прекалено топла и помолих да я охладят. Това също беше бавно – източване и пълнене отново.. Междувременно започнаха напъните. При всяка контракция се опитвах да си намеря удобно място с опора за тялото ми, а в почивките се отпусках във водата. Д-р Дончева беше много спокойна и ми даваше напътствия без никаква припряност. Дори в случаите, когато издишвах контракцията без да успея да напъна, тя оставаше спокойна и казваше хайде, със следващата ще стане. След няколко напъна успях да родя дъщеря ни – малко синьо бебе, мазничко и беззащитно.. Успях да я подържа само няколко мига.. прерязаха пъпната връв и ми я взеха. Дадоха ми я отново за малко докато бях качена на родилното легло – плацентата се роди без въобще да усетя, направиха ми няколко шева и след като бях готова я отнесоха отново. В мен остана чувството за невероятната среща, омаяна и щастлива исках да си гушна бебето. За съжаление ми обясниха, че била много малка (2, 420 кг) и ще ми я дадат на сутринта.

Бих спряла разказа си до тук, защото той е за раждането, но мисля, че няма да е честно да не кажа какво се случи след това в болницата. Защото на бебка сложиха ваксина въпреки многократно изказаното ми желание да не правят такава, след това започнаха да ? слагат антибиотик, а нея успях да взема при мен чак след 15 часа изпълнени с чакане, питане, молби и уговорката „даваме ти я само защото много я искаш, иначе недоносените не ги даваме“. А тя не е недоносена – роди се 10 дни преди термина си, но с цели 80 грама под нормата им за доносено бебе.

В заключение мога само да кажа, че раждането мина чудесно. Благодаря на Оля за подкрепата и спокойствието, което ми даде, а на д-р Дончева за това, че се съобрази с желанията ми и беше много сърдечна и отзивчива. Би било прекрасно, ако имахме повече избор за болници и раждане във вана с прилични условия, както битови, така и относно отношението към майката и бебето. Надявам се това да се промени в бъдеще 🙂

Разказ на дулата Олга Дукат:

Раждането на Мирена през моите очи

Това беше красиво и нежно раждане – едно от ражданията, които ме правят истински щастлива, че съм избрала да се занимавам с това. Беше хубаво, че до последния момент успяхме да поддържаме интимна и спокойна атмосфера, а по време на втората фаза също нямаше напрежение, както често става. Д-р Дончева ми направи много приятно впечатление с нейното майчинско излъчване, подкрепата, окуражителните думи – беше на наша страна. С нея не успяхме да се срещнем предварително, защото бебето се роди по-рано, но много се радвам, че Мирена я избра и че се запознахме. След това тя ми сподели, че смята, че има голяма полза от работата на дулата и започнахме да си сътрудничим. До момента нямаме големи разминавания във възгледите и тя подкрепя естественото раждане, когато няма нещо, което да я притеснява. Освен в 1 АГ болница, където работи по принцип, д-р Дончева може да поема раждания и в частната клиника Света София (клиниката на д-р Мазнейкова), а от миналата седмица има договор и с АГ болница Свети Лазар. Видео с д-р Дончева можете да гледате тук.

Относно 1 АГ болница. Много сме доволни от лекарите там (освен д-р Дончева изключителен лекар там е д-р Киров) и това как протича раждането. Но вече няколко пъти ни се случва това, за което разказва Мирена за престоя след раждането. Дори бебето да е здраво и с нормално тегло, най-често го отделят след раждането. Минимумът е два часа, но по-често го взимат за повече време и е цяла борба за родителите да си го получат. Ако раждането е със секцио е отделено за 24 часа. Само един единствен път миналото лято ми се случи да дадат бебето почти веднага на майката и в първите два часа да е при нея. За съжаление това е нещо, което не зависи много от избрания лекар, защото на практика изборът на екип означава избор на акушер-гинеколог. Няколко пъти съм се обръщала за съдействие и към шефа на родилно отделение, но без особен ефект. Предполагам, че биха помогнали предварителните разговори с неонатолозите.

Относно тръгването към болницата при изтекли води. Тук въпросът е спорен, но аз следвам препоръките на Childbirth International, където съм се обучавала. Най-често лекарите препоръчват тръгване към болницата веднага щом изтекат водите, дори да са бистри. Това е защото се притесняват за риска от инфекции или пролапс на пъпната връв. Ако са спукани задните околоплодни води (изтичат на тънка струйка), рискът от инфекция е много малък, а и мембраните могат да се възстановят от само себе си и раждането да не започне веднага. Ако влезете в болница е повече от вероятно, че ще ви бъде предложен вагинален преглед, което увеличава риска от инфекция. Освен това ще имате досег с бактерии, с които тялото ви не е свикнало, за разлика от бактериите в собствения ви дом. Пролапс на пъпната връв (когато пъпната връв изпада пред бебето във влагалището) е много рядко срещано явление, което обаче може да бъде животозастращаващо за бебето. Пролапс на пъпната връв е малко вероятен, ако бебето е в главично предлежание, на термин и ангажирано в малкия таз. Ако бебето не е ангажирано или е в седалищно предлежание, а водите ви се спукат е по-добре да отидете в болница, за да ви направят преглед и да изключат вероятността от пролапс на пъпната връв. Също не бива да се бавите, ако водите са зелени, кафяви или имат лоша миризма.

Колко време ще се изчака след изтичането на водите зависи от лекаря – най-често между 6 и 12 часа. В чужбина се изчаква доста повече, като се следи температурата на майката. Но всичко зависи от индивидуалния случай. Имайте предвид също и че ако мехурът е бил спукан по-дълго време може да ви предложат антибиотик за профилактика на инфекции. За щастие в случая с Мирена контракциите не се забавиха дълго след изтичането на водите и не се наложи предизвикване на раждането.

Благодаря на Мирена, че сподели своята история, а на малката Ева пожелавам много щастие в живота!

—
Разказите са предоставени от Олга Дукат http://doula.bg/