Пътуване във времето или Бъдни вечер на една майка
А на печката, освен, че се пече содена питка, има и ритуален хляб, който втасва в най-далечния й край. Тук спомените ми малко се размиват за питката и ритуалния хляб – две в едно ли беше, едно плюс едно ли? Не знам, предполагам и двата варианта са верни и в наши дни аз правя хибрид между двете. Баба ми с лекота продължава да прави последователно всички необходими ястия – в тенджерата вече къкри накиснатия от снощи фасул. Та, фасулът бавно ври. До него е тенджерата със сармите (не е правописна грешка, пише се сарми. Правя уточнение, понеже баба ми е учителка и това е важен детайл). Сармите натъкмени, подредени като войници, винаги бяха големи, но не помня защо. Сега, като голяма, аз правя малки сармички. Имам си своя визия за вкуса и вида. А сармите винаги са зелеви, с ориз и стафиди. Понеже съм дете и искам да помагам, моята задача обикновено е да почистя ориза, след като баба ми го изсипе в една бяла тава.
Но да се върнем на житената питка. Ако съм по-малка ми се разказва забавна история. Баба ми е невероятен разказвач! Ако съм по-голяма, обаче, със сигурност ми се говори нещо за традициите. В нещата, които правим с баба ми винаги има елемент на обучение. Както казах, учителка. Слава богу, от добрите, интересните, забавните. Слушам я в захлас!
Когато дойде ред на хляба, имам нова задача. Все искам да меся, но седемгодишните ми ръце се уморяват от мачкане. Разбира се, че не е това задачата, за която споменах. Отгоре ритуалния хляб разделяме на четири части (все едно върху него се изобразява кръст) и в тези четири полета трябва да слагам фигурки, моделирани от същото тесто. С баба ми правим слънце с лъчи и го поставяме в първия квадрант – за да има светлина в нашия дом. Във втория слагаме книга, символ на знанието. В третия – малки тестени плодове – грозде, ябълки и каквото се сетим – за плодородие през Новата година. В четвъртия квадрант са хората и животните – весели същества с разперени ръце.
Какво прави дядо ми – седнал е на малко столче пред печката и наглежда огъня и храната, която в момента се готви. Ако фурната е свободна, пече фъстъци или кестени. Чупи орехи на едно пънче от дървата за горене, поставено на вестник. Когато приключи, събира черупките във вестника и ги слага в печката, когато огъня позаслабне. Налял е каничка с вино за после, извадил е зелето. Изобщо, идилия.
Ако си спомням добре, на трапезата задължително имаме тиквеник. Като малка тиквеникът беше любимата ми баница, но за съжаление днес ми е една от най-неприятните и не мога да си помисля да я ям. Това е, защото веднъж ужасно преядох с тиквеник и оттогава не ми е номер едно.
На трапезата редим седем постни ястия. Да видим какво има на нея този път: боб, зелеви сарми, пълнени чушки, леща, питка с паричка (и/или въпросния ритуален хляб), баница с праз, тиквеник – в една от двете има късмети, увити с фолио, писани послания за Новата година. На масата има и съпъстващите плодове, ошав и орехи. Украсена е с дрян за здраве, житни класове за плодородие, борови клонки за свежест. И сега, не знам дали това ви е познато, но у нас винаги слагаме по нещо лично свое под масата. Понеже Бъдната трапеза е благословена, благословени ще бъдат и предметите под нея. И ето момента, в който всеки идва и слага по нещо скъпо и важно за себе си – тази традиция е пренесена и в семейството ми днес, когато съм голяма. След това прикаждаме над масата с тамян, минаваме по всички стаи и етажи на къщата, дори се качваме на тавана да прикадим и него. И идва времето, в което сядаме и благодарим, молим за благословия на храната. А сега да видим на кого ще се падне късметчето!
За вас не знам, но бобът, лещата, пълнените чушки, сармите, баницата с праз, содената питка – през цялата година не са ми така вкусни, както на Бъдни вечер. А може би Бъдни вечер не е само в постните манджи, питката с късметите и баницата. Може би Бъдни вечер е в онзи уют, топлина и комфорт, в тихата празничност, във взаимодействито между хората, което се превръща в синергия* и, разбира се, в любовта между тях. Добре, че моят син ми напомни традицията, но аз, вярна на чувството си за хумор, много искам да му отвърна с намигване, че дори с пицата и филма можем да постигнем всичко това.
*Синергия (синергизъм) — съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки агент (фактор). 1 + 1 = 3
Автор: Таня Лисичкова
www.mydoula.bg
5,451 преглеждания
