Пътуване във времето или Бъдни вечер на една майка

В наши дни Коледните празници могат да бъдат романтични, топли, уютни, щастливи. Може да са уморителни, студени, изнервящи и досадни. А може ли да е всичко изброено, накуп? – Може. Когато е краят на годината и се почувствам затрупана от празнични промоции, когато коледни украси ме преследват още от рождения ми ден през ноември и когато в поредния магазин Марая Кери твърди, че за Коледа се нуждае единствено от мен, а Джордж Майкъл се жалва, че миналата година ми е подарил сърцето си … Тогава си мисля, че имам нужда да избягам в някоя далечна страна и да си прекарам празниците, полегнала с коктейл на слънчев плаж, а безкрайното море пред мен да ми разказва приказки с плискащи вълни върху парещия пясък.

Обикновено съм позитивна и забавна, дори съм сигурна, че оптимизмът е измислен от мен. Но умората от тежкия семестър и ежедневието в болницата натрупаха у мен желанието през Коледната ми ваканция да не правя нищо, ама ей така – нищо, за да се отпусна преди януарската сесия. И ето, че в непринуден разговор споделих със седемгодишния си син, какво си представям за Бъдни вечер, а именно – голяма забава – да ядем пица и да гледаме тримата с баща му Междузвездни войни. Тогава той възкликна “Хееей! А госпожата каза, че трябва да направим седем постни ястия!”. Мда… Тогава баща му също каза, че спокойно може да направи повечето от нещата и заедно да ме отменят за цялото готвене. Да, де, ама ще могат ли да минат без мен, може би все пак ще ме питат това и онова, все пак ще трябва да се включа.

Ах, ти, малък саботьор! Да ви призная, понеже у дома си падаме по здравословното – пица почти никога не ядем – смятах, че ще го зарадвам с тази бунтарска идея. Но не. Той, който никога не се е интересувал от седемте ми постни ястия, сега ги предпочита пред примамливата пица и желания филм. Но после си спомних за моите Бъдни вечери, когато бях около неговата възраст и реших, че след като е достатъчно голям, за да обръща внимание на традициите, съм длъжна и тази година, както във всяка предишна, да се опитаме да ги пресъздадем. Затова реших да изтупам от раменете си умората, да си затворя очите и да се потопя във времето, в което бях на неговата възраст и да почерпя ново вдъхновение от уюта и комфорта на Светлия празник.

В моето собствено детство нещата изглеждаха точно както трябва да изглеждат – романтично. В къщата на баба и дядо, където живеехме, Бъдни вечер слагаше началото на трите последователни и почитани в семейството ни празници: Бъдни вечер (Коледа), Нова година и Йордановден. Единствено Новогодишната нощ минаваше винаги различно, но другите два празника всяка година бяха организирани по един типичен и идентичен за всеки от дните начин. Нося спомена за конкретни храни и преживявания, които сега ми липсват. Е, липсва ми и това да съм дете, но…

Да се върнем на празничния ден. Бъдни вечер е и аз съм дете. Баба и дядо правят приготовления още от обяда. Ролите са добре разпределени. Напазарувано е, обикновено за това се грижи майка ми, тя е и украсила с мен преди това. Дядо ми пък обикновено се отнася сериозно към силата на огъня в печката на дърва. Да не е угасне, но и да не бъде много силен, както е заръчала баба ми. Всичко трябва да се опече и сготви равномерно, но не винаги става така. Чувам диалози, които макар и обикновени, винаги звучат приповдигнато, изречени от техните уста (смея се):
– Данчо, хубаво си направил, като си засилил огъня, ама така всичко ще изгори!

– Проблеми няма – ей сега ще бъде поправено! Гледай, Таня (казано към мен), гледай във фурната как се е зачервила питката… Като калинка! – и завърта наляво тавичката, за да се пече дясната й страна. Калинка в моя роден край казваме на плодовете на нара с лъскавите рубинено червени зрънца.

Естествено, баба ми не иска питката да се зачервява чак като калинка, но всичко това си в реда на нещата. Обикновено махва великодушно с ръка и продължава нататък. Въздушната им зодия везни прави добра комбинация между двамата и всичките им взаимодействия са леки като бърз полъх.

Продължава на следваща страница