Шаро и първият сняг
Цветан Ангелов
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Де е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.
Плевникът има снежен калпак.
Зимата блъска къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава
— Как е възможно? Що е това?
Шаро е още малко кутре —
може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега.
