Ех, че време! Ех, че сняг!
от Георги Авгарски
Над тополки,
над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен, нежен пух се скрива.
През долчини, през била
Баба Зима е дошла.
Бяла зима ветровита,
мило кима и ни пита:
— Имате ли вече всички
ръкавички и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?
Бяла зима ветровита,
ту ни кима,
ту налита.
— Хиу, фиу! — буйно вее.
Духа, буха и лудее.
— Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!
Ех, че време!
Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!
