Проблем ли е, когато детето удря родителя – или агресията при най-малките деца

Децата до три години са най-прекрасната и умиляваща картина, не само за родители и близки, но и за случайните минувачи, за съседите и продавачите във всеки магазин. Ето защо е толкова трудно да се осмисли, че в тези ангелски глави могат да имат място гневът и нейното производно – агресията. Трябва да се помни, че малките деца имат целия набор от емоции, чувства и възможности за запаметяване и забелязване на малки детайли. Не го казват и показват, само заради липсата на богат език за изразяване.

Агресията срещу себеподобни е по-лесна за овладване на тази възраст, а и най-често става въпрос за отстояване на територия или придобивки –„това камионче ми харесва и ще бъде мое! ) До една степен е даже нормална, тъй като борбата с равен на теб се случва на всяка възраст под различни форми.

Агресията срещу възрастните, ако я има, е тази, на която трябва да се обърне незабавно внимание.

Може би е ядосано, че възрастните не го разбират.

Може би се сърди, че го карат насила да прави нещо.

Може би се чувства подиграно или неуважено (споменахме, че те имат и ползват всички чувства, емоции и сетива).

Може би някой прави нещо вместо него, а то иска само!

Може би ревнува от брат или сестра или от единия родител и се усеща крайно несигурно в обичта към него.

За малкото дете, родителят е равнозначен на защита, подслон, сигурност, спокойствие, прехрана. И детето от първия си дъх знае това. Възможните причини то да посегне на родителя, който подсигурява животът му, можем да обобщим само в една, но тя е критично съществена.

Гняв срещу закрилата може да се появи само ако то се чувства заплашено за бъдещето си развитие. Ако усеща, че му се отнема правото да опитва нови неща и да израства във физически, психически и емоционален план. Чрез агресията малкият човек защитава това свое право.

Във всички случаи, за да се стигне до посягане срещу възрастен става въпрос за гняв извън нормата и това трябва да направи впечатление на загрижения родител. Той трябва незабавно да открие коя е ситуацията, която кара детето да се усеща неможещо, по-малко, инфантилно, неуважено, заплашено. Трябва да се работи за незабавното решение на проблема.

Защо незабавно?

Ако детето може да удари възрастния, това означава, че то доминира. То заема ролята на силния, който обаче в природата трябва да се грижи за околните, да защитава и изхранва. Ясно е, че детската психика не може да понесе такъв товар. И тъй като детето няма как да се справи с тези задачи, в подсъзнанието си, то се проваля всеки ден. Това води до още повече гняв, може да се стигне и до автоагресия.

Детето, усетило силата на агресията, веднага разбира властта, която е придобило. Малкият агресор би открил, че тя върши работа за разчистване на пътя до всяка цел и подсъзнанието би започнало да я използва като защита и опора. А тези нужди, в нормален случай, се обезпечават от родителите. Детето би започнало да посяга, когато е уплашено, раздразнено, унило, уморено, прекалено весело, превъзбудено, гладно дори. То би търсило удовлетворение на нуждите само чрез агресията, а околните ще са само пречка, но не и решение. Знаете ли, гневът на най-малките деца, тези с пухкави бузи и нежни коси, плаши най-много. Плаши възрастните, плаши дори опитни терапевти. Завърта се омагьосан кръг, в който всички започват да слугуват на побойника, само и самo да не го видят разгневен отново.

Как да прекратим агресивното поведение?

Нека повторим – първо и най-съществено е да се открият и променят моментите, които детето чувства като заплашващи развитието му.

Може би то иска само да си налее вода в чаша, макар и да разлива в началото.

Може би иска само да си обуе обувките, макар и разменени.

Може би иска само да държи лъжицата си, макар и да изцапа цялата си блуза.

Може би иска да слезе от количката и да ходи само, въпреки че ще пада и ще си направи куп рани.

Важно !: Не се опитваме да променяме детето, а ситуацията!

След като се открият и променят тези моменти, се предприемат действия за преустановяване на агресивните прояви. Дори на едногодишно дете, трябва да се покаже, че да удря възрастни е много, много нередно и няма да се допусне никога повече. Не се обяснява, а се показва.

Как? С внезапен строг тон, с моментално пускане от прегръдка, с хващане здраво на ръката, която възрастният задържа надолу, за да покаже, че той е по-силният и доминира. Ако детето е изключително нападателно, възрастният го прегръща силно в скута си така, че детето да не може да мръдне. Здравата прегръдка ще продължава, докато кризата отмине. Може да отнеме половин час, може и един час. Толкова, колкото е необходимо да разбере детето, че възрастният е по-силен от него.

Детето няма да спре изведнъж да удря. То даже би пробвало още по-ожесточени атаки, когато усети, че големите променят правилата. В следващите минути, часове и дни, възрастните са длъжни да са в постоянна готовност да обезвредят нападенията на малкия човек. Още преди неговото посягане, ръката да му е свалена и притисната до тялото. Със светкавичните си реакции, големият всъщност казва „Аз съм по-бърз от теб, по-силен от теб и по-непоколебим. Ти ще действаш според моите правила“

ВНИМАНИЕ : НИКОГА ВЪЗРАСТНИЯТ НЕ ТРЯБВА ДА ПОСЯГА НА ДЕТЕТО! За осъзнаването на детето, това ще покаже, че агресията на по-силния не е чак толкова страшна, след като жертвата се разминава само с болка и няколко синини.

Колко време е нужно, за да спре агресията при малкото дете?

Тук няма рецепта. За всяко дете периодът е различен. Сигурно е, че добрите резултати идват, когато възрастните без пропуск показват, че агресията е забранена. Залогът си струва – здрава детска психика и спокойствие у дома.

annavlaeva_200_164