Една учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
– Какво се е случило? – попитал той.
– Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
– Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
– Това е съчинението на нашия син…
