1. Всяко дете има свой темп на развитие. Ако дадена игра не му е интересна или няма необходимите умения да я играе, изчакайте няколко седмици и опитайте отново.
2. Не насилвайте детето. Играйте докато му е забавно. Следвайте неговия ритъм. Не настоявайте играта да продължи, ако детето не иска.
3. Предложените в отделните категории игри Ви насочват горе-долу кога е удачно да започнете да играете, защото е вероятно детето да е развило дадени умения. Но тези игри не са ограничени до посочената възраст. Може да се играят и по-нататък. Най-добре игрите често да се повтарят, за да може детето да има усещане, че се справя и че усъвършенства уменията си.
4. Децата се раждат любопитни. Превърнете ежедневните дейности като хранене, преобличане и смяна на пелените в игра. Така създавате силна връзка помежду си и давате много поводи детето да изпитва радост.
5. Общувайте активно с детето. Наблюдайте жестовете му, изражението на лицето, звуците, които то издава и отговаряйте.
6. Децата използват сетивата си, за да играят: зрение, слух, докосване, опитване с уста. Затова и в този период игрите са свързани най-вече със стимулация на сетивата.
7. Детето учи, ако се забавлява. Целта на игрите е забавление. Не насилвайте детето с дейности, които го карат да учи неща, за които не е готово или не му доставят удоволствие. Това не му помага да се развива по-бързо, даже напротив – такова отношение може да породи у детето усещане за провал, въпреки крехката му възраст. Наблюдавайте го, ако се фрустрира или не се забавлява, сменете играта.
8. Когато играете с детето, избягвайте да го излагате на силни звуци и ярка светлина. Рязко пляскане, пукот, вик, изсвирване или силна музика може да го уплашат.
9. В тази възраст децата учат манипулирайки с различни предмети. Така те изграждат понятие за причина и следствие, за размер и форма, цвят, звук и т.н. Учат се и да решават задачи, като например как да извадят даден предмет от нещо, как да достигнат до играчка, как да накарат нещо да зазвъни, учат за гравитацията, когато изпуснат даден предмет. Разбират, че и да се скрие даден предмет, той не изчезва. Това се нарича знание за постоянството на обекта и ключово понятие, което им помага да намалят тревожността, когато майката излиза от стаята, защото научават, че тя ще се върне. Оставете детето да изследва различни предмети, лица, текстури.
10. Децата действат според желанията си и имат много слаб контрол върху емоциите и импулсите си. Все още нямат способността да разсъждават върху поведението си и да предвиждат последствията. Затова не се ядосвайте, не крещете, не се карайте – от това няма смисъл, нито позитивни последици за връзката помежду Ви. Сменете гледната си точка: бебето няма за цел да Ви ядоса. Вероятно в момента е раздразнено, защото има съществена причина – дискомфорт или желание за нещо, което е недостъпно. Опитайте се да разберете какво е това и отстранете причината за дискомфорта, успокойте го чрез ласка, любов и нежен, топъл глас или му дайте алтернатива (ако иска да игра със стъклената паница, а Вас разбираемо Ви е страх, дайте му пластмасова паница и го заиграйте с нея и скрийте от погледа му стъклената.)
11. Оставете детето да играе самостоятелно, но не го оставяйте без надзор. Ще забележите, че когато се научи да пълзи, то ще се отдалечи уверено от Вас, но и ще поглежда, за да е сигурно, че сте наблизо.
12. Давайте възможност на детето само да постига целите си и да решава задачи.Преценете от каква подкрепа има нужда, за да го направи. Принципът е прост: подкрепяйте, но не изземвайте инициативата му. Може да стимулирате увереността на детето като му да предлагате различни игрови предизвикателства, в които то да развива нови умени.
13. Създайте усещане на детето, че се справя. Окуражавайте го да опитва и го поздравявайте за всеки резултат.
14. Оставяйте детето също да предлага и води игри. Така то придобива усещане за собствената си личност и гради увереност във възможностите си. Наблюдавайте детето, то само ще ви даде знак, че иска да води играта. Следвайте го.
