Приказки за родители – епизод 1

Три медии и един психолог превръщат в пух и прах всеки родителски въпрос

Древна латинска поговорка казва, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство, но когато капките са три, нито един камък няма шанс да остане цял. А ние от ПЪРВИТЕ СЕДЕМ, заедно с детското радио ФЕМИЛИ и радио FM+ в ролята на най-постоянните и добротворящи капки, ви каним чрез ефира на трите медии, да се свържете с психолога Галя Даскалова и да намерите компетентните отговори на всички онези въпроси, които често не ви оставят да заспите нощем и натрапчиво ви преследват в търсене на правилните отговори на въпросите, свързани с душевния комфорт и емоционално здраве на малките и порасналите ни деца.

В следващите редове ще имате възможност да прочетете нашия първи разговор с професионалната гледна точка на психолога Галя Даскалова.

Как да се справим със ситуацията тогава, когато родителите се разделят?

За едно дете е важно да живее в любов, спокойствие, когато родителите не се обичат, те няма как да научат детето си на любов. Важно е да намерим един общ фронт с партньора си, в който да обясним на детето, че се разделят партньорите/съпрузите, но мама и тате не се разделят, те остават завинаги семейство на това дете. Детето трябва да знае, че то не е изоставено от родителите си.

Има ли подходящ момент, в който родителите да се разделят? Много хора си казват, нека порасне, сега е в пубертета, минават години, намираш оправдание в детето. Има ли точен момент?

Никой не може да каже кога е точният момент, но когато той дойде е важно да обърнем внимание, в кой етап от развитието на детето се случва това. В зависимост от това да построим изложението си и да обясним, защо мама и тате се разделят.

Какви са тези етапи? Какво трябва да имаме предвид?

На децата докъм третата година не им е много ясно, какво точно се случва в партньорската връзка. Тепърва разбират понятия като добро и лошо. До тази възраст е напълно достатъчно да обясним, че мама и тате вече няма да живеят заедно като използваме някакви познати на детето примери от ежедневието, да речем спомен за дете, с което вече не си играят.

Получихме споделената история от читател на Първите седем, в който една майка на 3-годишно дете ни споделя, че нещата в семейството й вече дълго време не вървят. Преди малко ни сподели, че когато детето е на около 3 години трудно можем да говорим с него като с голям човек, но какво правим, когато детето е на по-голяма възраст?

Когато премине тази 3-годишна възраст, от 4 до към 7 години (условно), тогава когато детето мисли малко по-приказно, интересът към семейството започва да се проявява с въпроси от типа – от къде съм дошъл, вие обичате ли се, аз какъв съм в това семейство, много често децата искат да се женят за родителя от противоположен пол; в този случай много добра работа вършат т. нар. терапевтични приказки, в които на децата през техния личен опит, през техния свят на играчки, кукли и плюшени герои т.н. им разказваме за чисто житейски неща, като това, че някой с някого не се разбира и може би е по-добре този някой да бъде щастлив с някой друг, вместо ти, мое малко дете, да ставаш свидетел на това, че ние се нагрубяваме, че не се разбираме или в най-лошия случай в семейството има насилие. Т.е. детето трябва да възприеме идеята, че има и различни видове щастлив край в една приказка.

Ако се върнем към това писмо с майката на 3-годишното дете, където има насилие в семейството, ако тази жена дойде при теб ти какво би й казала?

Във всички случаи много внимавам в това да не наричам родителите лоши. Няма лоши хора, а хора, които постъпват лошо, но дори и те могат да се променят. Ако тази дама дойде при мен ще ми трябва много повече информация. Тук има един детайл, който тя споделя – че е израснала в такава среда, в такова семейство и това поражда у нея въпроса, кога е правилният момент за раздяла. Правилният момент е, когато ние се чувстваме изчерпани като партньор.

Защо според теб хората проявиха интерес към тази тема? Мислиш ли, че напоследък има някаква тенденция да се разпадат семействата?

Категорично има такава тенденция, за съжаление много често се сблъсквам с такива ситуации в практиката си.

Какво можем да кажем на родителите, които все още смятат, че могат да намерят пътя един към друг? Какъв съвет можем да им дадем?

Има един момент, в който в двойката си не можем да се справим сами. Ресурсът ни за комуникация е някак изчерпан, въртим се в омагьосан кръг, обвиняваме се. Тогава е мястото и времето да се потърси помощ от специалист и този специалист нека да не е майка ми, приятелка, съсед. При тях има голяма доза пристрастност, субективизъм, изхождат от личния си опит.

А какво правим, когато децата търсят вината в единия родител, това най-често е родителят, при когото остават да живеят и го упрекват за това, че семейството не е заедно?

Скоро работих със случай, в който синът имаше гневни изблици спрямо майка си, която е сложила фактическият край на връзката с бащата. Майката споделя, че детето не е било такова преди, но след раздялата се е променило. След професионален разговор се оказа, че момчето е сърдито на майка си, защото си е тръгнала от бащата и така я наказва. Тогава му дадох следния пример: да си представим, че ти и Митко играете футбол, ти подаваш топката и чупите стъклото на съседката от първия етаж, тогава кой е виновният? Ти, твоят приятел или и двамата? И той ми казва – и двамата! Ето това е партньорството, може единият да счупи стъклото, но и двамата сте играли.

А какво се случва, когато децата са в пубертет? Защото те тогава са изключително реактивни.

Пубертетът като цяло е най-опасното време за развод. Защото основното в пубертета е – аз съм различен, аз ставам личност, аз търся своята идентичност и ако в този момент видя разпадащото ми семейство и това стане по един не особено приятен начин, какво ще науча от цялата история? Аз така ли щях да постъпя? Такъв ли съм?

Чуйте цялото интервю ТУК

Очакваме вашите предложения за следващи теми като лично съобщение във фейсбук или на и-мейл office@purvite7.bg