Приказки за детството, мечтите и операта (интервю)
П7: Кой от двама ви е основна движеща сила и помагат ли в това начинание децата ви? Как?
Гиргина: Ние сме заедно от 17 години, запознахме се в първи курс в Музикалната Академия от втори курс сме гаджета, от почти 8 години сме родители от 5 сме и съпрузи. Ние се вдъхновяваме един друг и често гениалните идеи ни хрумват по едно и също време… вече толкова сме се напаснали, мислим и действаме като добре смазана машина и често в пълно единомислие, така че не мога да отговоря кой е движещата сила.
Децата все още не помагат чисто физически, но пък са извор на вдъхновение за нас, а това също си е голяма помощ. Всъщност големият ни син, заедно с още две деца от неговото училище се включиха в последното ни представление „Алиса в чудния свят на операта“, което създадохме по покана на Първите седем за Първи юни в парка на чудесата. Той влезе в ролята на Заека, приятелите му бяха Алиса и Шапкаря и тримата ни изсвириха оперни фрагменти на блокфлейта. Планираме все по-често да каним и деца да се включват в представленията ни, защото така най-пълноценно се приобщават към изкуството, участвайки в създаването му, а и другите деца гледат с много по-голям интерес, когато на сцената има техни връстници.
Владимир: Смятам, че силата на всеки от нас е в различна насока и така взаимно се допълваме. А големият ни син понякога ни помага с много интересни идеи и хрумки, той има невероятна фантазия. Малкият просто още е много малък, за да ни помага.
П7: Какво да очакват вашите зрители през следващия сезон, ще има ли нови заглавия, предвиждате ли представления и за възрастни!
Гиргина: Да, нови представления и заглавия ще има, пълни сме с идеи и творчески заряд. Представленията за възрастни също са винаги на дневен ред, все пак основната ни публика като оперни певци е зрялата публика. За нас е истинско щастие да виждаме деца в салона, но тази публика трябва да си я отгледаме и възпитаме, защото умението да слушаме се възпитава, както и вкуса към стойностната музика…
За нас основното предизвикателство е детската публика, защото ако сега посеем у децата това зрънце любов към класическата музика, към операта и към хубавата песен и мелодия, то ще покълне в душите им и ще знаем, че сме ги спечелили завинаги. Така, по този начин ще ги отдалечим и от типа музика, който не ни харесва, защото когато някъде зее празнина тя винаги бива запълнена, за съжаление в повечето случаи от неподходяща музика като текст, съдържание, послание, ритми и мелодии.
Владимир: Непрекъснато обогатяваме представленията си с нови сценарии и заглавия. Щом седна да подготвям нов сценарий, обикновено ме обзема голямо вдъхновение и ми идват много нови и нови идеи. Оперната литература е една безкрайна съкровищница, и една голяма част от нея би могла да бъде представена по подходящ и завладяващ начин на децата. Най-хубавото е, че сами решаваме какво и как да представим. Сами сме си сценаристи, режисьори, реквизитори. Често се случва до късно през нощта да майсторим различен реквизит, който да ползваме в представленията. Предвиждаме и подготвяме представления и за възрастни, да. Смятам, че няма възраст, на която да е късно човек да се запознае с операта и да бъде запленен от нея. От друга страна, не е възможно, а и не е необходимо всеки да стане почитател на класическата музика и операта. Целта ни е да успеем при тези деца и възрастни, при които има потенциал това да се случи.
П7: Кое е вашето любимо представление и защо точно то ви е любимо?
Гиргина: Винаги последното, всеки път даваме най-доброто от себе си, развиваме се постоянно, учим се от грешките, следим реакциите на децата и ако някъде сме изпуснали вниманието им следващият път се поправяме. Най-хубавото е, че всичко е в нашите ръце и огромният сценичен опит, който сме натрупали за последните 10-15 години сега се отплаща и работи в наша полза. Всеки път си правим разбор как е минало представлението, съветваме се с близки хора, с педагози, родители и музиканти, на които вярваме, питаме децата кое им е харесало най-много, макар че го виждаме и по реакцията им.
Владимир: Нямам конкретно любимо представление, но всеки път ми е любим моментът, в който отиваме при деца за първи път и виждаме възторга в техните очи. Това е важен и отговорен момент, от който зависи много какво ще е тяхното отношение към това изкуство за в бъдеще.
П7: Къде ще прекарате лятната ваканция, кое е тайното ви място за „презареждане“ – творческо и физическо?
Гиргина: ? Както винаги ще има по малко от всичко – Рила на Седемте езерата, моренце, Монтана, Трявна – това са четирите точки, които не пропускаме през лятото.
Владимир: Любимото ни място за презареждане е Трявна. Този град има неповторим дух, посещаваме го при всяка възможност, няколко пъти в годината. Надявам се, че ще успеем да отидем там и през лятната ваканция. Разбира се, най-вече заради децата ще трябва да отидем и до морето за няколко дни.
П7: Без какво не тръгвате на дълъг път и кои неща задължително взимате със себе си по време на ваканция?
Гиргина: Много ми се иска да мога да отговоря както преди осем години – хубава книга, ноти, музика на слушалки (защото винаги има какво да се учи, дори и когато сме на път), но откакто сме благословени с децата багажът доста набъбна и сега мислим преди всичко за техния комфорт – настолни игри, хартия, ножица, тиксо, топки, блокфлейта и храна за път, защото двете ни момчета са постоянно гладни.
Владимир: Преди да се родят децата, задължително взимах книга. Сега просто няма смисъл, защото така и не успявам да стигна до нея по време на ваканцията. Свикнал съм да пътувам непрекъснато и да си приготвям багажа за минути, но за ваканция може би фотоапаратът е задължителен.
П7: Кой слуша повече у дома – децата вас или вие децата?
Гиргина: Желанието ни е да се вслушваме в тях, но не като капризи и прищявки, а по-скоро като потребности на душата – заедно слушаме, разучаваме и изпълняваме музика, отделяме много време за разговори, за четене на приказки, за разказване на истории и за общуване, защото вярвам, че това ще им остане и това ще помнят един ден, когато ни няма…
Владимир: Сложен въпрос. Мислим си уж, че децата слушат нас, но като гледам как успяват да постигнат повечето си цели, май може да се окаже, че в някаква степен е и обратното.
П7: Между вас двамата кой е „първа цигулка“ и каква е тайната на щастливото музикално семейство?
Гиргина: От музикантска гледна точка „първата цигулка“ е много важна, но не по-малко важен е диригентът, а това обикновено е мъжът в едно семейство. Всеки музикант би бил щастлив да свири „първа цигулка“, когато диригентът е добър, но в крайна сметка ние сме певци и силата ни е в дуетните изпълнения. Там нещата ни се получават най-добре.
Владимир: Във всяка връзка трябва да се полагат съзнателни усилия добрите отношения да се запазят, а любовта да остане жива. Смятам, че едно от големите предимства на нашата връзка е, че отношенията ни никога не са се изразявали в борба за надмощие, а по-скоро винаги взаимно сме се допълвали. Отстрани вероятно изглежда, че Гиргина е „първа цигулка“, но както в повечето случаи, и при нас „зад кулисите“ нещата са доста по-различни от това, което се вижда на сцената.
П7: Какво ще пожелаете на читателите на Първите седем в началото на лятната ваканция и кога да ви очакват отново на сцената?
Гиргина: На читателите на Първите седем пожелавам да почиват активно, да трупат спомени и преживявания и да се заредят със здраве, чудесно настроение и енергия. За нас почивката ще започне през август и след кратка пауза продължаваме „на есен с песен“ още през септември.
Владимир: Пожелавам на читателите на Първите седем, които в основната си част са родители, на първо място децата им да растат здрави и щастливи. Да изкарат една незабравима ваканция и да дадат шанс на децата си да открият истински стойностното изкуство – а за това ще помогнем и ние.
3,218 преглеждания
