Приказки по телефона – Страната без остриета от Джани Родари

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гаделичкали по раката.

— Я гледай! — възкликнал Джованино.

Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.

— Не знаете ли че е забранено да се берат рози?

— Много съжалявам, но и не помислих за това.

— Добре, тогава ще платите само половин глоба — казал пазачът така вежливо, сякаш бил асленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:

— Извинете може ли да погледна сабята Ви?

— С удоволствие ще Ви я покажа — отговорил пазачът.

Разбира се, и сабята била без острие.

— Страната без остриета — отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думита, които изговарял, били написани с главни букви.

— Апирони употребявате ли?

— Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.

Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.

— Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

— Но тук е прието така — обяснил вежливо пазачът — Цяла глоба — четири плесника, половин глоба — два плесника.

— Ама на пазача!

— На пазача.

— Но това е несправедливо, това е ужасно!

— Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно — отговорил пазачът — Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

— Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.

— Щом е така — репил пазачът — трябва да Ви придружа да границата.

И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.