Темата за правилата вкъщи, в детската градина и училището е доста спорна и по въпроса доколко са важни има различни мнения. Според някои от тях децата се чувстват по-сигурни и се ориентират по-лесно, когато има правила и граници. Други пък са на мнение, че правилата ограничават свободата. Истината може би е някъде по средата. Правилата всъщност са нужни, за да сме по-спокойни ние, възрастните, за да сме сигурни, че децата са в безопасност и внимават в час и обосновавайки се с тях, често се опитваме да си осигурим послушание и дисциплина. На въпроса какво са за него правилата, едно дете на 6 години отговори: „Нещо, което ти казват да правиш.“
Така или иначе, правилата и границите са нещо лично, което сами определяме в семейството си
и с което децата, искат или не, се съобразяват в детската градина и в училище. Въпросът е, какво се случва, когато детето наруши правилото, нещо, което понякога правим и ние, възрастните. Ако много държим на възстановяването, на реда и дисциплината, и на спазването на правилото, всъщност пропускаме възможността да разберем какви емоции и потребности стоят зад поведението на детето като мотивираща сила зад действията му.
Може би му е било скучно и е искало да се забавлява
и затова не е внимавало по време на урока, или някой му е взел играчката и се е разстроило и за да се защити е ударило другия. Ако искаме да си партнираме с децата в общуването, освен нашата позиция: Искам да се спазват правилата, защото така съм сигурен и спокоен, Искам всички да ме слушат, за да мога да им предам знанието, което имам и др., е важно да се опитаме да разберем и позицията на детето – как се чувства то в момента, от какво има нужда и какво би искало. В противен случай, ние налагаме нашите желания над децата, дори да смятаме, че това е добре за тях. Дори и да изберем да се наложим, трябва да сме наясно, че по този начин оказваме форма на насилие над детето и изпускаме възможността да си сътрудничим, както и че това би оказало влияние на дългосрочните ни отношения.
Разбира се всичко зависи от конкретната ситуация:
имаме ли време за обсъждане, имаме ли други цели за постигане, или някой е застрашен. Но дори да нямаме достатъчно време, можем да се върнем към случилото се и да го обсъдим в подходящ момент. Така ще имаме повече разбиране за мотивите на детето, а когато знаем неговите нужди, ще можем да помислим и за други варианти на действие, така че и то да е спокойно и доволно, и ние да осъществим нашите цели и потребности.
Пример за нарушаване на правилата е ситуация с момченце на 7 години,
което става по време на занимание, излиза от стаята, отваря и затваря вратата и така разсейва другите деца. Те са подразнени, искат урокът да продължи, учителката е притеснена какво се случва. След разговор с детето установява, че то има потребност да се движи по-често, тъй като има повече енергия и му е трудно да стои дълго на едно място. Вместо да порицава и наказва детето за това, че е нарушило правилата, едно от възможните решения е учителката да включи повече динамични игри по време на урока, смяна на работното място и упражнения за раздвижване. Така детето ще удовлетвори потребността си от движение и ще е по-склонно да внимава в урока, така че и учителката да е доволна, че до него достига посланието, което тя иска да предаде.
Автор: Мирослава Делчева-Пепелджийска
Водещ на детски занимания, координатор Детски и Родителски програми
Мирослава за първи път се запознава с Ненасилствената комуникация и Емпатията през 2009 и тази среща оказа влияние както на личния, така и на професионалния й път. Оттогава участва в различни формати като Светът през очите на жирафа, Танцът на жирафа, обучения за родители, учители и деца. От 2010 е част от екипа на Communication Academy, провеждащ занимания за емоционална грамотност за деца. Към момента водя занимания в 7 ЦДГ и детските занимания към формата Мама, татко и аз.
Материалът е предоставен с любезното съдействие на http://communication-academy.eu
