Правилата на Лари за борба

scuffle

Откъс от книгата “Децата, родителите, играта” на д-р Лари Коен, в който става въпрос за боричкането и ролята му за изграждането на силна връзка между деца и родители, както и възпитанието на увереност и сила на характера у децата.

В тази глава ще видим как борбата и други форми на по-бурна игра могат да трансформират безсилието в увереност и изолацията в пряка връзка… Има безброй начини на борба. Можете да опитате да приковете рамената им към земята и те – вашите. Те може да се опитват да минат покрай вас или вие – покрай тях; да се опитват да ви съборят; да ги хващате, а те да се мъчат да се отскубнат. На децата може да им е нужно да се откажете от честолюбието си и да се държите като пълен идиот, за да могат те да се почувстват силни. Или пък да съобразите силата си с тяхната….

Ако пък децата ви са по-силни от вас или по-едри от вас, може да си осигурите някакво предимство, за да им се наложи да се борят с всички сили, за да ви победят. Например, играйте на нечестна канадска борба – нека за вас е позволено да повдигате лакът от масата и да използвате и двете си ръце, а за тях – не. ….

Като начало съм изготвил десет правила за боричкане с детето:

Правилата на Лари за Боричкане:

1. Осигурете безопасността

Погрижете се никой да не пострада. За да се убедите, че е безопасно създайте правила. Без удряне, хапане, юмруци, ритници, хватки от борба. Бутането и държането са безопасни, а и по-полезни от гледна точка на изграждането на увереност и връзка, отколкото удрянето. Решението ви никой да не пострада, включително и вие самите, създава усещане за безопасност, което позволява борбата да е ефективна. Бъдете нащрек и за емоционални травми. Недейте да разните или да унижавате детето. ….

2. Търсете всякакви възможности за установяване на контакт

Правете паузи за гушкане. Влагайте колкото се може повече контакт при всяка възможност. Ако детето избягва контакта очи в очи, можете да кажете: „Преди да се бием до смърт, нека направим като древните войни, които имали обичай да поглеждат дълбоко в очите.“ Ако обича да казва „Убит си!“, паднете мъртви, но го направете бавно и проточено (като в Шекспирова драма) точно върху детето, като го повалите с широка прегръдка. Има голяма разлика между боричкането и боксирането на боксова круша. Тя може да бъде обобщена с две думи: човешки контакт.

Превърнете поставянето на граници, ако то е необходимо, във възможност за установяване на контакт и овластяване на детето. Възрастните често прекратяват играта, когато детето е преминало границите на търпението им. Тази граница може да е напълно основателна (например, ако детето започне да удря или да хапе) или просто да зависи от собственото им търпение, предразсъдъци или съображения (например ако се обидим или започнем да се чудим какво ли ще си помислят съседите). Какъвто и да е случат, фактът, че детето явно прекрачва границата, не трябва да е причина за край на играта. Той е по-скоро още една възможност за връзка, шанс да говорим за границите на чувствата. С практиката става възможно границите да се поставят спокойно, след което всички отново да се върнат към боричкането или играта.

3. Търсете всякакви възможности да укрепите тяхната увереност

За да постигнете това, трябва да определите колко точно сила да вложите срещу детето и да го окуражите да се бори. Понякога не е лесно да си хем треньор, хем спаринг партньор, но главната цел е да насърчим децата и да им осигурим предизвикателство. Често, когато се боричкаме, казваме на децата: „Без номера!“ Ако използват физическа сила, децата придобиват много повече увереност в способностите на тялото и психиката си, отколкото ако победят нечестно. Понякога, обаче, може да имат нужда да демонстрират интелектуалното си, а не физическото превъзходство – в този случай няма проблем с хитростите. Основното послание в боричкането съчетава темите за свързаност и увереност: „Тук способностите ти са добре дошли. Тук има място и за теб; тук можеш да бъдеш силен, без да нарушаваш усещането си за близост и без да нараняваш никого.“

4. Използвайте всяка възможност, за да изцелите чрез играта старите травми

Ако през деня детето е трябвало да се справи с нещо трудно и не е доволно от резултата, то може да го изиграе отново с вас чрез борбата, като вие заемате ролята на препятствието, насилника или трудността. Целта не е непременно да победи, макар че и това може да е добре. По-важно е да даде отдушник на емоцията си, за да я изживее чрез борбата, докато вие го насърчавате. Борбата дава възможност на детето да се освободи от отчаянието, унижението и безсилието, което е изпитало поради загубата или факта, че се е предало първия път. Ключът към успешното преодоляване на старата травма е играта да напомни на детето за първоначалния инцидент, но не до такава степен, че да го парализира от страх или чувство за безсилие. То се нуждае от напомняне, че този път е в силната позиция, че вие сте на негова страна, че може да е силно и че е в безопасност.

5. Съпротивлявайте се на детето точно колкото е необходимо

Смисълът на боричкането е в съпротивата. Целта не е нито да победим, нито непременно да оставим детето да победи, а да му дадем възможност да впрегне докрай вътрешната си сила, без да наранява някого. То има нужда от достатъчно съпротива, за да знае, че сте ангажирани с играта и да получи усещането, че е силно. Съпротивата, обаче, не трябва да е толкова голяма, че да го принуди да се предаде. При някои деца (съвсем малките, травматизираните, преживелите насилие или които са много плашливи) стига само да ви докоснат и вие трябва да паднете, преструвайки се , че страшно ви е заболяло. Възможно е да не могат да понесат по-голяма съпротива. Ако това ги накара да се закикотят със сигурност сте на прав път. …

Статията продължава на следващата страница…

6. Внимавайте

….Има два признака, че боричкането е на прав път: единият е кикотът, а другият е потенето, усилието и напрягането. Понякога те се редуват, тъй като боричкането преминава от забавление към преодоляване на дълбокото чувство на безсилие. Признаците, че не що не е наред, са липсата на зрителен контакт, предаването, сляпата ярост или съзнателните опити на детето да ви нарани. Обърнете по-голямо внимание на връзката, изграждането на увереност, изживяването на чувството или установяването на правилното ниво на съпротива. Бъдете нащрек нито у вас нито у детето да няма ескалация на гнева. В противен случай направете пауза, за да се охладят страстите.

Когато децата ритат и блъскат силно, ще трябва сериозно да се потрудите, за да не се нарани никой. В този случай те вече не се боричкат, а дават израз на натрупалите се в тях ужас и гняв. Вероятно не си дават сметка, че вие сте там и ги държите и внимавате никой да не се нарани. Не се отказвайте! Говорете внимателно с тях. Такива неща случват, защото децата са били наранени и уплашени и може да се шокирате от скритите в тях емоции. Боричкането е отворило вратата, през която те могат да дадат израз на чувствата, които им тежат. Когато ги изчерпят 9а аз съм свидетел, че това може да отнеме доста дълго време), у повечето деца се забелязва чувствителна промяна. Те ви поглеждат дълбоко в очите, усмихват се, смеят се и изпитват желание да пробват нещо, което преди им се е струвало прекалено трудно. Те сякаш са изхвърлили от раменете си големия товарна притеснението и напрежението. ….

7. (Обикновено) оставяйте детето да победи

В повечето случаи най-добрият край на борбата е победа за детето. Както казах в пета точка, всяко дете се нуждае от различна степен на трудност, преди да победи. Понякога, обаче децата трябва да се уверят, че вие се борите с всички сили, дори това да означава да загубят. Същото важи и за играта на шах или която и да е друга игра с деца – обикновено ги оставяте да победят, след това постепенно увеличавате съпротивата…..

8. Спрете, ако някой пострада

Ако някой пострада, спрете веднага, дори и да се преструва, че иска играта да продължи. Прекъсването на борбата (и каквато и да е дейност), за да се обърне внимание на физически пострадалите, е особено важен момент за момчетата, тъй като често ги учат да се държат стоически и да продължават да играят. Ала да продължаваш да играеш, когато си наранен и да преглъщаш болката не изгражда характер; това изгражда броня – защитна обвивка. След това се чудим защо мъжете изпитват такива трудности в интимността и чувствата! Изкушаваме се силно да обковем момчетата си в емоционална броня, но това не е истинският начин да им осигурим безопасност от света. …..

9. Не се позволява гъделичкане

Не се позволява притискане на сила или гъделичкане. То може и да е забавно, но може и да внуши на децата усещането, че нямат контрол над случващото се. То може да е подвеждащо: смехът сякаш показва, че на децата им е приятно, но не е съвсем така. Ето защо най-добре е да го избягвате при борба. Ако децата поискат гъделичкане, опитайте едно малко боцване, след което се отдръпнете, докато спрат да се смеят, вместо да продължавате. Или пък приближете се към тях, сякаш ще г гъделичкате и след това се отдръпнете – ще получите същия кикот, без да сте ги гъделичкали насила, предложете им друг вид близост….

10. Не позволявайте на собствените ви чувства да се намесят и да пречат на играта

Когато възрастните започнат да се боричкат за пръв път с децата по този начин, често ги заливат стари, потиснати чувства от собственото им детство. Те може да почувстват импулс да унижават, да гъделичкат детето или да доминират над него, възпроизвеждайки начина, по койот са се отнасяли към тях. В други случаи могат да се почувстват слаби и безпомощни. Мнозина реагират негативно на самата идея за борба – или защото не са я обичали като дете, или защото са виждали как възрастните се борят с децата под въздействието на собствените си потиснати чувства на ярост, конкуренция, безсилие или безпомощност. Целта на боричкането е детето да се усети уверено, способно и силно. Не позволявайте на старите ви чувства да попречат на това…..

Прочетете още:

“Когато децата играят, значи, че се чувстват сигурни и защитени”