Правата ми: Помощ! Съпругът ми отведе детето ни в чужбина (ЕС) без моето съгласие
В днешния свят емиграцията на семейства извън пределите на родната им държава или бракове между хора с различни националности са често срещани явления. Аз и съпругата ми сме решили да отидем да живеем извън България заедно с нашето дете. За съжаление обаче в един момент отношенията между нас се влошават и тя напуска страната заедно с детето без моето съгласие. Твърдо решен съм да се защитя и решавам да потърся правна помощ. Как мога да се защитя, ако съпругата ми отведе детето ни в чужбина без моето съгласие?
Докато детето ни навърши пълнолетие, грижа за него и неговите дела имаме аз и другият родител. Обикновено упражняваме родителските си права едновременно (заедно и поотделно). Ако сме разведени обаче, по-вероятно е упражняването на родителските права да е възложено само на един от нас от съда.
В случай че родителските права се упражняват от мен и моята съпруга (или само от мен) и тя отведе нашето дете в чужбина без моето съгласие, ще е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето от негова страна, познато в практиката като “отвличане” на дете. Отвеждане има, когато детето е изведено от страната без моето съгласие, а задържане, когато съм дал съгласие, но с идеята, че детето ще се върне след определено време.
Как мога да се защитя?
Вероятно първата мисъл, която ще ми хрумне, е да се обадя в полицията и да разкажа какво е станало. Тъй като обаче това “отвличане” не представлява престъпление, полицията няма да може да ми помогне и затова е най-добре да се обърна към адвокат с опит в международното частно право. Той ще ми помогне да се ориентирам в сложната материя и да избера най-добрия подход за защита. Обща информация за различните процедури мога да прочета по-надолу.
Основните варианти за защита са два. За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международоправни източника – Регламент 2201/2003 и Хагската конвенция (Конвенцията) за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 (тъй като съдоговорителки са и държави извън ЕС, тя се прилага и за тях и има по-широко приложно поле). Важно е да знам, че тези два акта се прилагат паралелно и е въпрос на личен избор по реда на кой от тях ще предпочета да се защитя. Регламентът дори съдържа разпоредба, която допълва Конвенцията, в случай че избера нея.
Важно! В случай че попадна в подобна ситуация, със сигурност ще се сблъскам с понятието “обичайно местопребиваване”. То е важно, защото именно обичайното местопребиваване на детето е определящо за това към кой орган/съд трябва да се обърна. За обичайно местопребиваване на детето се счита мястото, където е успяло да се интегрира успешно в семейната и социалната среда.
Критериите за определяне на последното са няколко:
- възрастта на детето;
- дали и какви социални връзки е изградило то;
- дали владее езика;
- дали посещава детска градина/училище и др.
Тези критерии се преценяват заедно в своята съвкупност и предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
Вариант I: Защита по Регламент 2201/2003
В случай че избера да се защитя по реда на Регламента, трябва да съобразя няколко неща:
- кой ще е компетентният съд – съдът на държавата, където моето дете е имало обичайно местопребиваване преди отвличането (например ако сме живели в Испания, а детето е отведено в България, компетентен ще е испанският съд);
- дали съм носител на родителски права – задължително условие, за да мога да търся защита по Регламента;
- да съм се противопоставил изрично на отвеждането/задържането на детето;
- да не е изминала повече от 1 годината от отвеждането/задържането.
След това съдът трябва разгледа моя иск и да приложи съответния закон. Приложимо е правото на сезирания съд. Ако моята дъщеря е имала обичайно местопребиваване в България, но е била отведена в Германия, компетентен да разгледа иска ще е българският съд.
Вариант II: Защита по реда на Конвенцията
Ако съм предпочел тази опция, процедурата отново минава през няколко етапа:
- Съобразявам кой ще е компетентния съд – в случая това ще бъде съдът, където моето дете е било отведено/задържано.
- Подавам молба до Министерството на правосъдието, което след това служебно ще се свърже със съответния орган в държавата, в която се намира детето ми. На него е възложено да сезира съдилищата, които да разгледат спора съобразно нормите, които се съдържат в самата Конвенция.
- След като е сезиран, компететният съд, чрез съдействието на Министерството на правосъдието, трябва да разгледа и разреши спора.
- Ако решението е в моя полза, съдът постановява връщането на детето ми по най-бързия възможен начин със съдействието на местните органи.
- В случай че делото е било разгледано от съд на държава членка на ЕС, може да ми бъде издадено специално удостоверение, на базата на което решението на съда може да бъде изпълнено навсякъде на територията на Съюза.
- Ако делото е било разгледано от съд на трета държава (извън ЕС), ще трябва да искам признаване на решението чрез специално производство, наречено екзекватура. По реда на това производство трябва да поискам от българската държава да признае чуждестранното съдебно решение и да ми позволи да започна неговото изпълнение.
Как става на практика?
Например детето ми е отведено от България в Италия и решавам да се защитя по пътя на Конвенцията. Подавам молба до Министерството на правосъдието, което се свързва с аналогичния орган в Италия, който сезира италианския съд. Съдът отсъжда в моя полза и италианските власти предприемат мерки за изпълнението на решението. Ако междувременно детето е било отведено в друга държава членка на ЕС (например Португалия), мога да се снабдя със сертификат за решението на съда и веднага да искам от португалските органи да изпълнят решението на италианския съд. Аналогично ще мога да се защитя и по пътя на екзекватурата, ако вместо Италия става дума за Мексико.Недостатък на тази процедура е, че по принцип е по-бавна и сложна.
N.B. Тъй като описаните процедури са доста сложни, отново ще е най-добре да потърся съдействие адвокат, който да ми помогне. Въпросните процедури изискват действието на множество органи и затова е трудно да се определи с точност тяхната продължителност, но стремежът е това да стане възможно най-бързо (например, ако производството е по Конвенцията, срокът за произнасяне на съда е 6 седмици). В случай че съдът не отсъди в моя полза, имам право да обжалвам решението и да спечеля делото на по-горна инстанция. Важно е също така да знам, че дори да спечеля и детето да бъде върнато при мен, съпругата ми няма да бъде подведена под наказателна отговорност, защото въпросното “отвличане” на дете не съставлява престъпление.
2,172 преглеждания
